Люба Халева: Илюстраторът е преводач, който не използва думи, а цвят и форма

luba halevaИнтервю с Люба Халева, художник и илюстратор. Поводът е "Книгата на всички неща" на холандския писател Хюс Кайер, в превод на Мария Енчева, издателство Жанет 45, 2017.

Необикновен читател ли е художникът-илюстратор и с какво се различава четенeто в свободното време от четенето в работно време?

Четенето на текст, по който предстои да правя корица, например, е по-вълнуващо. То е нещо като разговор или кратко гостуване с размяна на подаръци накрая: авторът ми подарява свят, а аз – картина.

Има нещо много специално в това да си от най-първите читатели на една книга. Може да звучи наивно, но го приемам като знак на доверие от страна на автора и издателя – за тях тази книга е важна и те ми я поверяват да я облека, преди да заживее самостоятелно. Всяка ми е мила. Не всеки път съм доволна от работата си, но да нарисувам отново, ми се струва неестествено, все едно да родя едно дете два пъти.

Има много добри илюстратори, но не всеки има тази чувствителност към текста, каквато проявявате вие в един от последните си проекти: „Книгата на всички неща" – една много емоционална книга за деца и възрастни. Как успявате да запазите своята лична автономия от текста – да уловите чувствата в образи, да останете свързана с написаното и да не избягате в някакъв напълно абстрактен свят?

Като не забравям, че моята работа не се различава кой знае колко от работата на преводача. Илюстраторът е преводач, само че не използва думи, а цвят и форма.

Книгата на всички неща - фрагменти, худ. Люба ХалеваКато илюстратор на българското издание е трябвало да се справите с двойната отговорност не само да предадете в образи сюжета на една нелека книга, но и да приближите българския читател до един друг социо-културен и исторически контекст – този на следвоенна Холандия. Визуалните маркери за принадлeжност към определена среда са внимателно подбрани. Имате ли някакъв специален интерес към страната и нейната култура?

Това, че преди години посетих Амстердам и се разхождах повече из разни квартали, които не са така туристически, а просто хората си живеят (може и да съм си въобразила, Амстердам е малък град), страшно ми помогна. Нямаше нужда да пресъздавам средата буквално, но беше важно, че знам какъв е контекстът на детайлите, който използвам, как изглежда една обикновена къща, какво е виждал Томас през прозореца, когато е бил уплашен или щастлив, как е изглеждал самият прозорец, каква светлина е минавала през него.

В работата ви ми допадна акцента върху някои детайли, например съвсем обикновени вещи от бита – една проста дървена лъжица и почти невидимата безопасна игла. Те обаче играят съществена роля за развитието на сюжета. Вече като илюстрации заиграват свой собствен живот, превръщат се в самостоятелни герои. Как стигнахте до тази идея? Какво беше различното в нея от другите детски проекти, по които сте работила?

Въпреки всичко, това е книга за нежността и състраданието, затова реших илюстрациите да бъдат по-щадящи и деликатни. Без да прескачам моментите, които така или иначе са достатъчно покъртителни, да ги свържа с някой ключов за историята предмет.

IMG 8109IMG 8105IMG 8106

Бащата бие Томас с голяма дървена лъжица, но всъщност е един объркан и уплашен човек, затова и лъжицата го замества, като се превръща в герой. Притиснатият под месото ангел от порцелановата чиния оживява и е ужáсен колкото момченцето.

При по-внимателно вглеждане в текста, ненатрапчиво, самият автор също използва атмосферните условия като метафора, която придава някаква плътност на настроенията на момченцето: често когато е тъжно и уплашено, небето е притъмняло, вали или е ветровито; когато му е хубаво, дръвчетата разцъфват и всички цветя се обагрят. Това беше причината да свържа падащия лист с болката, а разцъфналите клонки с радостта.

Бърз поглед на илюстрациите и кориците на холандските и други чужди издания подказва, че там подходът е по-буквален. Българската корица на „Книгата на всички неща" е метафорична и наистина сполучлива. Имаше ли много варианти и как се спряхте точно на този?

Книгата на всички неща - фрагмент корица, худ. Люба ХалеваИскаше ми се корицата да изразява нежност. Сигурно на много от читателите ще им се прииска това момченце някак да се материализира и да го прегърнат, така че исках корицата да въздейства като покана за прегръдка към нас самите, да заобичаме повече себе си, за да сме по-състрадателни.

Обикновено, когато правя корица за книга с илюстрации и съм си поживяла с текста, решението е лесно. По-уверено и без колебание мога да сложа точка.

Кой е любимият ви герой от „Книгата на всички неща", любимата сцена?

Нямам любими сцени и герои. Всяка сцена, прави следващата още по-въздействаща, и всеки герой по-истински, заради останалите. Не си ги представям поотделно. Много обичам тази книга и съм благодарна, че ми се случи да я илюстрирам.

На какво ви научи „Книгата на всички неща"?

Да странирам :) и да съм по-снизходителна към себе си. Имаше една дума с по-благородно значение от "снизхождение" но все я забравям.*

Автор сте на илютрациите към още две детски издания: двете части на „Весел, гъделичкащ смях" с приказки на Маргарит Минков. Жизнерадостни, цветни, изпълващи пространството на книгата образи – абсолютен контрапункт на „Книгата на всички неща". Но има нещо, което свързва и трите издания: любовта към малките детайли, закачките в оформлението... Разкажете повече за личния си стил, за избора на техники, материали?

Вероятно като при повечето ми колеги, в зависимост от текста, решавам кой начин на изразяване ще е най-подходящ. От значение е и бюджетът, който е предвиден от издателството, макар че това не е в пряка зависимост за качеството на работа по дадена книга. Като се замисля, даже по-концентрирано и надълбоко работя, когато има поставени предварително граници, защото не се разпилявам да пробвам това и онова.

Как би изглеждала авторската детска книга на Люба Халева и бихте ли искала да работите по свой авторски проект?

Не знам, зависи от това какво ще поискам да кажа на хората, но засега не изпитвам нужда.

 


* може би Великодушна... б.ред. :)