Дакел, не! Или за новия член в семейството на Мечките

Дакел, нее!автор и илюстратор | Мила Попнеделева-Генова

откъс | Беше студено и мрачно февруарско утро. Снегът не спираше да вали. В уютната си къщичка в гората Мечо, Мама Мечка и Татко Мечка спяха зимния си сън, сгушени на топло под завивките. И тримата сънуваха лятото. Сънуваха как се гонят по зелените полянки, как се смеят, как похапват горски ягодки, как плуват в рекичката – и както си спяха, се усмихваха. Не щеш ли в съня на Мама Мечка заваля дъжд, почна да духа силен вятър, който отнесе шапката й, тя хукна да я гони, спъна се и падна в една локва. Над нея трещяха гръмотевици и Мечка се събуди цялата трепереща, за да установи, че всъщност бурята от съня й се случва вътре в къщата...

Така започва историята за Дакела, пришълец в семейството на Мечките. Той се превръща в зимния кошмарен сън на Мама Мечка. От страх да не събуди останалите, тя се опитва да укроти неканения гостенин, да опази чиста къщата и ако може все пак до поспи. 

За тези, които познават творчеството на Мила Попнеделева-Генова, тази книга е очаквано и съвсем естествено продължение на „Ми не ми се спи“ - забавната и уютна история за семейство Мечки. „Дакел, нее! Или Мечките 2“ е също така свързана с живота и вълненията в семейството на Мила, както и всичките й детски книги. В тях ще намерите много от личния й опит и преживявания като родител. Повод за написването на новата книжка „Дакел, нее!“, разбира се, е самият Дакел, собственост на семейство Генови. Някои от истинските истории за него може да чуете тук 

А за мен запазвам честта да представя самата книга. На първо място тя е част от света на Мила, претворяван с четка и думи през последните няколко години. Той включва истории, вдъхновени от и посветени на нейното собствено дете. В този ред книгите й имат свой конкретен адресат, един реален малък читател с неговите интереси и предпочитания. Той е и нейният първи и най-важен критик. В нейния стил има някаква директност и прямота, точно, защото знае кой стои насреща й  :) Затова смятам, че е открила и по-пряк път до своите почитатели. 

Светът на Мила е изпъстрен с множество забавни образи – като се започне от Жири, Прасенцето, Мечките и се стигне до днешния Дакел. Те всички са създадени с много любов и разбиране и говорят на езика на съвременното дете, пък бил то и не съвсем благопристоен. Също живеят и мислят съвсем по днешному и съвсем делничному. Така в историята за Дакела мама Мечка изглежда съсипана от чуждото присъствие, ядосана, бясна, пиеща малко винце, за да се успокои, танцуваща и щастлива, ако кучето се е изпишкало когато и където трябва.

Ако в предишната история за Мечките, родителите имаха за главна цел и грижа да приспят детето, сега Майка Мечка трябва да се справи с приспиването на домашния любимец. Ами това са майките – будещи се посреднощ, лутащи се в тъмното, навлечени незнайно с какво и обути с нещо погрешно. Бдящи над съня на Татко Мечка и Малкия Мечо, отстояващи реда в къщата. Вечно търсещи баланс и често залитащи в крайности.

Това е светът на Мама Мечка и на много други майки.

Това е свят също несъвършен, но аз точно такъв го обичам.

Самата книга също има вероятно своите малки несъвършенства (по отношение на текста - например липсата на обособени глави при по-голям текст, коeто би улеснило четенето при по-малките деца), но това не ми пречи да я харесвам. И да продължавам да смятам, че книгите на Мила са уникален продукт за българската книжна действителност, където произведения на автори-илюстратори почти липсват.

Илюстрациите на Мила се отличават с любопитни детайли, чувство за хумор, ярки цветове. Винаги има по някаква закачка в тях – въведена или чрез текст в самата рисунка, или пък чрез персонажи, външни за сюжета.

В текста на Мила може да се намерят също така много забавни отклонения, които забавят развитието на историята, но пък създават настроение и усмихват. Тя просто продължава да рисува с думите характерите на своите герои, техните мисли и чувства.

Книжката е подходяща за малки и по-големи деца.

Понеже в нея централно място заемат опитите на Мама Мечка да приучи кучето да пишка навън, може да използвате тази книжка като спътник, когато решите да приучвате вашето дете да ходи на гърне или до тоалетна. Книжки с персонажи животни, които преживяват същите изпитания като малкото дете, могат да му помогнат да превъзмогне стреса и напрежението като във всяко ново начало.

Историята е особено подходяща и за тези деца, които много искат да имат домашен любимец – защото това е голяма отговорност и детето трябва да е наясно, че едно живо същество изисква постоянни ежедневни грижи и внимание.

И накрая – историята за Дакела в семейството на Мечките е още един поглед към майчинството, такова каквото е днес. Затова не пропускайте да споделите тази книга с цялото семейство.