По-тъмно, най-тъмно, вдън прогледния мрак

Вдън прогледния мракВдън прогледния мрак | Не е книга за вампири, нито за вещици или други тъмни и страшни ужасии, а за най-съкровената мечта на един Бухал – да бъде вечна нощ.

Бухалите, както знаем, са нощни птици. Те спят през деня, а вечер вършат всичко, което обичат. А Бухалът, измислен от Виктор Самуилов и нарисуван от Виктор Паунов, е страстен здездоброец. За такова хоби най-подходящото време, разбира се, е нощта. Тя обаче е прекалено къса, за да може Бухалът да направи необходимите астрономически наблюдения и да довърши големия си научен труд. Той е готов на всичко, за да осъществи амбициозните си планове. Единственото обаче, което му пречи, да заживее в пълен мрак, е студът. Защото най-дългата полярна нощ се случва не къде да е, а в Арктика. А там Бухали не живеят, защото не оцеляват :)

Бухалът поема на дълъг и изтощителен път към студената земя с най-дългите нощи. По пътя си среща една гладна лисица, една заблудена овца и един много заспал прилеп. Но най-важната среща за нашия целеустремен към тъмнината Бухал е с бялата Сова. И тази среща ще промени живота му в съвсем неочаквана посока...

Това, което за мен беше много интересно да наблюдавам в книжката, са всички новосътворени думи и изрази, свързани с любовта на Бухала към мрака. Или преобръщането на стойностите на тъмнината и светлината в ежедневието на една нощна птица в сравнение с нашето човешко ежедневие. Това, с което светлината е ценна за нас, за Бухала е ценна тъмнината.

Той например има “дневна лампа (вместо нощна), чийто черен сноп лъчи едва смогва да отъмни (вместо осветли) астрономическите записки върху масата”. Има “тетрадка-нощник” (вместо дневник) и “молив с бял графит” (вместо черен). Важното за него е да се отдаде на труда си “до последния остататък на своите нощи” (вместо до последните си дни, както е при нас хората). А фотоапаратът на прилепа е снабден с "Тъмнявица" (вместо светкавица) и с него може да се заснемат такива светли обекти като слънцето. И едно от любимите ми пожелания, след като се запознах с тъмния свят на Бухала: “От сърце ти желая, приятелю, най-тъмни сънища”... ;)

Това е едно тъмно и мразовито сказание за вечната борба между нощта и деня, черното и бялото, тъмнината и светлината в живота на всички земни твари. Но книгата е пълна с цветове и най-важното, с много вдън прогледен мрачен хумор и звезди, които правят прозаичния ни живот така вълнуващ.