Приказка... за майстора на кукли със сърца

ПриказкаТази Приказка е една от най-празничните, въпреки че в нея няма да срещнете нито едно от познатите ни Коледни клишета – за дядо Коледа, за чувала с подаръци, шейните с елените и т.н.

Тази приказка е даже тъжна, но аз изпитвам потребност да я чета и да разказвам за нея. Защото е важна. Приказки като тази са повод да се замислим за истинския смисъл на празниците ни.

Когато я чета, всеки път се пренасям в един реален град, на един реален площад, пред един реален храм. И този град е скован от студ, хората са премръзнали. Зима е сковала сърцата им.

В навечерието на Големия Зимен празник те вече са напазарували. Обличат хубавите си дрехи, подаряват купените подаръци, ядат вкусните неща..

ПриказкаА площадът пред храма е празен и студен. Вратата на храма даже е замръзнала. И насред тази студена пустош стоят две изключителни същества, които изпълват като че ли целия свят. И точно тези двама души ме карат да се завръщам в тази приказка.

Майсторът на кукли и момиченцето, което продава свещи. Те стоят пред храма, за да ми напомнят, че колкото и да е грозен и отблъскващ понякога светът, хората са тези, които могат да го променят с добрината, търпението и силата на любовта.

Старецът купува от малкото момиченце свещ с последната си парица. А с топлината си вдъхва живот на последната кукла...

Приказката е прекрасен подарък за Рождество Христово и възможност да поговорите с детето за смисъла на този празник. Създадена е на български и нарисувана от български художник, което я прави още по-ценна.