Римувана зимна приказка за гладен Мечо и храбър Зайо

Из Приказка за малък Мечо... илюстрация Виктор ПауновПриказка за малък Мечо... | Зайците не спят зимен сън и мечетата не ядат моркови. Това и децата го знаят. Но в книжките може да се случи всичко. Като например мама Мецана да роди мече без да разбере. Или пък Зайо да не го е страх от ловците, защото им тежат шкембетата („хубаво личи зимъска как шкембето им се тръска“). Или пък гладното мече да бъде хранено със зеленчуци. Всичко е възможно! Още повече, че децата могат да го видят с очите си, благодарение на чудните илюстрации на художника Виктор Паунов. Приказката е дълга, но интересна, така че няма да разберете, кога сте я прочели. А илюстрациите са многооо големиии заради големия формат. Лично аз имах чувството, че съм влязла в гората :)

Историята накратко: Мама Мецана се събужда посред зима учудена, че е родила мече и тръгва из гората, за да разбере каква е работата. През това време горкото мече вие от глад, а Зайо страх не страх го прибира, за да го нахрани. Само че мечето не яде нито заешка, нито катерича храна и Зайо събира кураж да отиде при пчелите за мед. Носи му цяла пита, но още преди да си влезе в дупката, мечето вече я е изяло и лежи и пъшка с подут до тавана корем. И докато Зайо се опитва да го излекува, мама Меца го сграбчва за заешките уши и... Краят е за изненада.

Както стана ясно, никой от героите не си е на мястото. Точно това прави приказката някак  „модерна“ и разбиваща митове: например митът за страшния ловец („цял ден лутат се в гората, после хайде на софрата със месо от магазина, с винцето на домакина“) или пък за страхливия заек („мечка страх – мен не страх, ще надзърна, не е грях“).  Неизменен остава само мечият глад („гладен е и си реве, ясно като  две и две!“).

Допадна ми езикът на автора, защото е ежедневен и прям, а това прави историята понятна и смешна за малките.

„Явно друг му е проблема –
заболял го е корема!
Сигурно сега се стиска,
да не би да се надриска,

че така за жалост става
с всеки, който прекалява,
с всеки, който огладнял,
плюска като невидял!“

Много е хубаво, когато излизат книги от български автори, написани на жив, естествен език, защото децата имат нужда да четат и слушат приказки, създадени днес и за тях.