Сянката на войната

Сянка - илюстрация Биляна ГосподиноваСянка | Майкъл Морпурго

Аман е момченце, което живее в пещерите на Афганистан. Баща му е убит, защото е помагал на американците. Майка му е измъчвана в затвора. Живеят в страх и несигурност. Когато талибаните пребиват до смърт баба му, Аман и неговата майка решават да избягат в Англия. Техен спътник става едно куче – Сянка.

Но Сянка е метафора не само за верността на кучето, което следва момчето навсякъде и му помага по пътя. Сянка е метафора на войната, белязала живота на толкова много хора по света. Сянка е метафора за миналото ни. Сянка е метафора и на надеждата, защото тя също ни следва навсякъде. Сянка е метафора на мечтите ни.

А мечтата на Аман е да гледа наживо Манчестър Юнайтед :)

Сянка е метафора и на бюрократичната слепота, с която детето и майката по-късно са осъдени да бъдат депортирани.

Тази книга не е част от вълната модерни тийнромани или фентъзи истории. Бих я нарекла книга-кауза. Героите в нея са някак статични, те не се развиват, не се променят. Важни са техните каузи. Интересното е, че разказът се води от името на тримата главни герои: Аман, приятелят му Мат и дядото на Мат. Смяната на гледните точки допринася за динамиката на повествованието. Иначе сюжетът е несложен и стремглаво тече към крайната си цел: спасяването на едно приятелство, спасяването на два живота.

Книгата отваря много и важни въпроси: за живота в един друг свят, където децата заспиват и се събуждат в страх; за приятелството между човека и животното; за човешкото ожесточение и войната; за отношението ни към другостта и различията; “Сянка” е вълнуващ опит да кажем на децата три важни неща:

> че да си бежанец не е “свободен” избор, а единственият начин да оцелееш;
> че истинското приятелство означава да се бориш за приятелите си;
> че успешните каузи са тези, за които си готов жертваш нещо важно за теб.

Сянка - илюстрация Биляна ГосподиноваОсобено впечатление ми направи епизодът с малкото момиченце, което гледа през вратата на временния си затвор. С този епизод може да обясните на едно дете какво означава да си бежанец, който очаква да бъде депортиран:

“Тогава вниманието ми се отклони, както отвреме навреме ставаше цял следобед по време на историята на Аман, заради едно малко момиченце на две-три годинки, с розова рокличка. То тичаше насам-натам из стаята за свиждания и забелязах, че всеки път, когато се отвореше вратата, която водеше към външния свят, всеки път, когато някой влезеше или излезеше, тя се затичваше натам, но вратата се хлопваше под носа й.

В стаята имаше няколко врати, но тя като че ли знаеше, че точно през тази врата трябва да мине, за да излезе от това място. Когато вратата отново се затръшна пред нея, тя остана там и се загледа в нея, после в пазача, който стоеше до нея. Тогава седна на земята, стиснала едно плюшено мече, сложи палче в устата и зачака вратата пак да се отвори, а пазачът я гледаше с каменно изражение. Той постоянно попипваше връзката ключове на колана си, като от време навреме ги поклащаше като дрънкалка.”

Графичните илюстрации са на Биляна Господинова. В тях има и страх, и мъка, и надежда, каквато е и книгата. Препоръчвам я за деца в училищна възраст и техните родители. Има доста неща, за които да си поговорят заедно, след като я прочетат, и да потърсят повече информация за реалния контекст на историята.

Книгата е предоставена на Книжанка от издателство Фют