Тайнството на вярата в доброто

Тайнството на юниТайнството на юни | Чудя се защо книгите на Туве Янсон ми действат така успокояващо, въпреки меланхолията, която е налегнала половината от героите. Отговорът е, че останалата половина са непоправими оптимисти – тролчета, за които надеждата и вярата в доброто са като въздуха и водата.

В света на Туве Янсон има равновесие и никоя буря не може да го разруши: плачещата Миса е следвана неотлъчно от успокояващото я Хомсче; строгият пазач Хемула има една мила сестра Хемулка, която е готова да изплете терлици на затворниците му.

Въпреки апокалиптичния сюжет в „Тайнството на юни“ героите не изпадат в паника, не се отчайват, не драматизират. Голяма морска вълна залива Муминската долина, къщата на муминското семейство е наводнена. Но въпреки бедствието, те все пак държат на обичая да закусят и да пият кафе :) Читателят остава с впечатлението, че всяка опасност в това семейство се приема с ентусиазъм, защото слага началото на големи приключения. Всяко зло е само повод да отвърнеш с добро...

„Татко Мумин се обърна към семейството си и каза: Мисля, че ще оцелеем.
– Естествено, че ще оцелеем! – отвърна мама Муминка. – Седя тук и чакам новия ни дом. Само злодеите изпадат в беда.
– Не го казвай! – възкликна Хомсчето. – Познавам злодеи, на които никога не им се случва нещо опасно.
– Колко ли им е скучно на горките! – каза мама Муминка учудено.“

След потопа, който Огнебълващата планина предизвиква, Муминското семейство е принудено да напусне дома си. Муминтрол, неговите родители, госпожица Снорк и неколцина приятели се озовават в нов, но малко странен дом. Историята се заплита в навечерието на празника Мидсомар... Тролчетата вярват, че по време на Мидсомар желанията се сбъдват. Но за да бъдат изпълени желанията им, всеки герой трябва да премине през някакво изпитание, да изпълни някакъв свещен ритуал... Затова книгата се нарича „Тайнството на юни“. Мидсомар е юнски празник, а думата „тайнство“ (да не се бърка с „тайна“ и „тайнственост“!) означава свещенодействие.

Снусмумрик например отдавна се е заканил да даде урок на пазача на един парк, който е забранил всичко хубаво – смеха, сядането по тревата, скачането на два крака, подсвиркването.

Същата нощ Муминтрол, Снорк и Филифьонката запалват по традиция огън, а двете госпожици изпълняват стар ритуал за намиране на жених.

Тайнството на юниА в деня на Мидсомар мама Муминка и татко Мумин научават какво е това театър:

„Театърът – това не е вашият салон, не е и пристан за параходи. Театърът е най-важното нещо на света, защото там показват на хората какви биха могли да бъдат, въпреки че не се осмеляват, а също и какви са в действителност“. Това обяснява мишката Ема, стопанка на изоставения театър, в който семейството се е настанило.

Накрая татко Мумин трябва да напише пиеса, а да съчиняваш в хекзаметър се оказва истински мистична работа... :)

Театърът е едно от чудесата, които събират хората и им показват верния път. Театърът всъщност е последният свещен ритуал, който трябва да се изпълни, за да се сбъдне най-съкровеното желание на мама Муминка:

„Ние ще научим ролите си наизуст и всчики ще дойдат да ни гледат, когато играем. Купища хора, все повече и повече, и после ще разказват на всички свои познати колко хубаво е било, накрая и Муминтрол ще чуе за това и ще намери пътя към дома. Всички ще се завърнат вкъщи и всичко ще се оправи!“

Дали наистина ще се сбъдне желанието на мама Муминка? Коя е тази невидима нишка, която не позволява на героите да се изгубят в стихията... Трябва сами да прочетете края.

препоръка | Книгите на Туве Янсон са като философия за деца. Малко съзерцателни, малко меланхолични, но в тях има много естествена мъдрост и неподправен хумор. Подходящи са за всяко дете в училищна възраст, което обича експериментите и нестандартните приключения.