Букви и божури за 24 май

Този празник за мен означава много още преди да разбера защо го празнуваме. Когато бях дете на този ден моята майка се прибираше с още няколко деца у дома, които й помагаха да си донесе букетите, от които гледаха червенобузести божури. После ги подреждахме в малкото вази и всички налични кофи. Седмици наред у дома ухаеше на 24 май. Когато тръгнах и аз на училище, се наредих до майка ми да й помагам да си носи цветята. И до днес съм радостна от това, че моята майка празнува два пъти – на 8 март "Деня на жената" и 24 май "Деня на учителката" :)

За мен това е празникът с най-много имена: на славянската писменост и култура, на Светите братя Кирил и Методий, на българската книжовност, на буквите и книгите, на учителите и учениците, на книгосъздателите и книгопазителите.

Каквото и съдържание да внасят или изнасят политици и историци във важните български дати, за мен този ден остава скъп. 

Този празник най-силно свързва миналото с бъдещето ни. Този празник е да ни напомня, че сме отговорни за това какво ще четат следващите. Това е празник, който ни е дал криле, за да може да създаваме и да творим. 

Празник на тези, чиито ежедневни усилия понякога недовиждаме. На хората, които, за да свършат добре работата си, трябва да вложат сърце. Празник на призваните да учат и да водят децата.

Празник на моята майка, която научи толкова много деца да пишат и да четат. Научи и мен.

Честит празник на буквите и божурите! На всички, които обичат нашия роден български език!