Нещо хубаво за 20-те най-хубави приказки за лека нощ*

Les plus belles histores... сн. КнижанкаLes 20 plus belles histoires à lire le soir/Gallimard Jeunesse, 2006 | Винаги имам резерви към заглавия, в които присъстват числителни. Всякакви сборници с 50 и не знам колко си приказки за животни, поуки или пък вълшебства, за които остава неясно кога и от кого са написани, преписани или така преразказани, че да нямат общо с оригинала. Да не говорим за загадъчния произход на илюстрациите: понякога се чудя как образите на някои известни приказни или филмови герои номадстват в други произведения (например в една съвсем друга книга има една костенурка, която е направо двойник на Франклин, а една съвсем друга мишка прилича ужасно на мишока Джери от „Том и Джери“).

Започнах с лошите новини. Но добрата новина е, че в антологията „20-те най-хубави приказки за лека нощ“ нищо от това няма да ви се случи. И затова исках да ви запозная с тази книга.

Най-хубавото в нея са не само хубавите истории, събрани от цял свят, а това, че са публикувани с оригиналните илюстрации. Сякаш в една книга са събрани много книги. Ако просто разгръщате, впечатлението е много объркващо заради разностилието – сякаш някой прожектира части от различни анимационни филми една след друга. Но ако започнете да я четете на детето си за лека нощ – тогава всяка нощ ще имате време да се запознаете с различни герои, представени в собствения им свят.

Антологията прилича на къща-музей. Всяка история – стая – те отвежда в различна епоха, различна страна, различен жанр, различна идея за лека нощ. Като се започне от класическите истории за животни на Биатрикс Потър и се стигне до така популярните йога-упражнения, само че в детски вариант преди сън.

Интернационална, разностилна и нескучна... Тази антология е и практична от гледна точка на това, че предлага истории, подходящи за различна възраст – за бебета, малки, големи и по-големи деца :)

Достоверна! На последната страница ще намерите прецизна информация за всяко от заглавията, поместени в антологията – тоест за автора, илюстратора, издателя, преводача и оригиналния език, на който е написана всяка история.

Всъщност остана още една малко лоша новина за накрая – антологията е съставена и издадена от френското издателство Gallimard Jeunesse. Тези от читателите, които ползват френски език, могат да я намерят с оригиналното й заглавие. За българския читател остава надеждата, че това е един нетрадиционен, до добър пример за съставяне на сборник-антология.

Ето и откъс от забавната история за една своенравна принцеса:

"– Защо трябва да си лягам, като не съм изморена? Не искам да си лягам! Искам чаша вода! – викаше малката принцеса.
– Ето! А сега заспивай – каза царицата.
– Таткооооо! – крещеше пак принцесата.
– Нали не искаш втора чаша вода? – пита таткото.
Не – отговори принцесата, – моето плюшено мече иска вода. (Из "Не искам да си лягам!", Тони Рос)


* Книгата не е превеждана на български.