Римувана зимна приказка за гладен Мечо и храбър Зайо

Из Приказка за малък Мечо... илюстрация Виктор ПауновПриказка за малък Мечо... | Зайците не спят зимен сън и мечетата не ядат моркови. Това и децата го знаят. Но в книжките може да се случи всичко. Като например мама Мецана да роди мече без да разбере. Или пък Зайо да не го е страх от ловците, защото им тежат шкембетата („хубаво личи зимъска как шкембето им се тръска“). Или пък гладното мече да бъде хранено със зеленчуци. Всичко е възможно! Още повече, че децата могат да го видят с очите си, благодарение на чудните илюстрации на художника Виктор Паунов. Приказката е дълга, но интересна, така че няма да разберете, кога сте я прочели. А илюстрациите са многооо големиии заради големия формат. Лично аз имах чувството, че съм влязла в гората :)

Прочети още...

За смеха, обичта и приятелството със Зоки Поки

 

Зоки Поки от Оливера Николова, ил. Jана АндреевскаЗоки Поки | Когато надникнах в книжката за Зоки Поки на македонската писателка Оливера Николова за първи път, естествено започнах да правя аналогии с най-различни герои. Заприлича ми например на малкия Хитър Петър заради анекдотичния характер на историите. Но когато се вгледах по-подробно в отношенията между момчето и близките му, между момчето и околния свят – си дадох сметка, че то е много повече герой на любовта, приятелството и неразрушимата сила, която свързва двама родители и едно дете в здраво семейство...

Изключително впечатление ми направи представянето на родителите в пояснителната бележка от автора (цитирам откъс от нея, както е в македонския оригинал):

Прочети още...

Пътешествие в чудния свят на клетките


The Cell WorksThe Cell Works | Разлиствам книгата “Как работи клетката” и с носталгия си спомням, че по мое време нямаше такива интересни рисувани истории с учебна цел. Може би търся някакво оправдание за това, че математиката не ми вървеше или че биологията и химията с всеки клас ставаха все по-трудни. Но къде по-лесно и интересно ми беше да чета и разглеждам тази "приключенска" книга, отколкото да се опитвам да си набия в главата някакво важно определение.

Всеки ученик има нелюбими предмети. Понякога, защото са трудни за разбиране, а друг път - просто скучни. И в двата случая е важен начинът, по който всичко се случва – тоест от взаимодействието между деца и учител.  Същото е и с научните книги за деца. Теориите и теоремите за света в тях не са различни, просто начините, по които се предават от един или друг автор, са залог за разбирането и интереса на децата. А какво е научна книга за деца без богат илюстративен материал – скучен учебник...

Прочети още...

Из дневниците на две влюбени момичета (Тина и Батори)

Тина и половина и Графиня БаториТина и половина & Графиня Батори | Какво друго може да са две момичета на прага на младостта, ако не влюбени. Влюбени във всичко, което дори не е истинска любов. Например в представата за това как трябва да изглеждаш, за да се харесваш. Влюбени в един и същ и то най-вървежния младеж от училището. Влюбени в дънките, които може би няма да им станат. Или пък в идеята за прераждането – така спасителна за неопитната тийнеджърска душа.

Прочети още...

Мъдрост и красота от стари времена

Приказки от стари времена - сн. Книжанка Приказки от стари времена | За първи път четох приказка на хърватската писателка Ивана Бърлич Мажуранич в „насипно“ състояние преди няколко години. Приказката не беше „опакована“ в книга, подготвяха я за печат като приложение към списание. Това беше приказката за сестричката Рутвица и братчето Ягленчо. След време издателство Омофор преиздаде и целия сборник „Приказки от стари времена“.

За мен това второ издание на книгата е истинско украшение – и за ума, и за очите. Оригиналните илюстрации на художничката Нели Златева придават на книгата наистина „старинен“ и „приказен“ облик – корицата изглежда като „обкована“, а иззад различните орнаменти се подават образи и символи, които ще срещнете в самите приказки. В началото на всяка приказка ви посреща стилизирана буква – също като красив страж.

Прочети още...

Копнежът по дома

В края на ноември - сн. КнижанкаВ края на ноември | Това е последната от историите на Туве Янсон за Муминското семейство и техните приятели. Хубаво е да се чете през есента, разбира се. Когато ви стане студено, когато си отидат птиците и ви се иска да се сгушите някъде и да си спомняте за лятото. И да не сте сами! Това им се иска и на героите в тази книга.

Всеки от тях живее в свой собствен свят, сякаш другите не съществуват. Но изведнъж всички едновременно се сещат за Семейството с гоооолямо „С". За дома на татко Мумин, мама Муминка и Муминтрол. И искат да отидат при тях, да бъдат заедно, да си говорят... Да не са сами. Всеки от героите има своите причини да тръгне към Муминската долина.

Прочети още...

За къртичето с ако на главата*

За къртичето с аки на главата - сн. Книжанка Оver een kleine mol... | Книгата не е превеждана на български, но ако беше - нейното заглавие сигурно щеше да бъде доста съкратено. Не само защото  наистина изглежда дълго, но може би за някои по-консервативни читатели и "нецензурно" :) Преведено от холандската версия на книгата то зучи така: "За едно малко къртиче, което иска да знае кой се е изакал на главата му". Например от френското заглавие на мен не ми става ясно какво точно са му направили на къртичето на главата...Там истината е малко завоалирана по френски :) - "Малкото къртиче, което искаше да знае кой му е сторил това на главата"  (естествено, подразбира се от картинката какво му е сторено, но по-добре тактично да премълчим :) Но за какво е всичкият този шум покрай едно бедно къртиче. Голяма работа, ще кажете, че някой се е изакал на къртичата глава, после някой е разказал и нарисувал историята...

Прочети още...