Яйцето или кокошката? Или правото да философстваме
Като стане дума за философия, децата интуитивно усещат, че става дума за въпроси, на които няма отговор и трябва много да мислиш. И свързват философстването с въпроси като този за Яйцето или Кокошката. Но той е чудесен пример за това, че на философските въпроси точен отговор няма, нито грешен или верен. И че в крайна сметка приложението на философията в нашия реален живот е да се научим да мислим и да се познаваме. Тя ни дава възможните отговори, но изборът го правим ние, решенията да са наши. Философията е многоточие, а ние слагаме точката. Тя ни дава ключ, а ние трябва да намерим вратата. Ние избираме кое е ценното, важното за нас.
Това беше моят подход към първите философски закуски, на които имах възможност да бъда водещ в Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий”, Нидерландия. С децата избрахме темата за Истината и Лъжата от поредицата Философски закуски на Издателство “Точица”.
Разбрахме каква е разликата между въпроси като „Къси ли са краката на лъжата?“ или „Кой има по-къси крака – щъркелът или щраусът?“ Разговаряхме за малките и големите лъжи. За това, че истината може да наранява и да боли; или че можем малко да излъжем, за да бъдем учтиви. Доколко една лъжа е безобидна, като например неспазените уговорки между приятели; и доколко една лъжа може да повлияе целия ви живот – ако някой ни манипулира. Прочетохме откъси от книгата и ги свързвахме с примери от ежедневието. Упражнявахме се в съчиняване на лъжи и споделяне на истини. Мен веднага ме хванаха, че не приличам на човек, който е правил торта с моркови в понеделник вечер.
Философските разговори могат да ви запознаят със страни от ежедневието на детето, за които не предполагате. Откъс от книгата може да сблъска детето със собствените му разбирания и убеждения. И колкото и абстрактна да ни се струва философията като наука, темите, които тя разглежда, и въпросите, които си поставяме, имат пряко влияние върху нашите избори и решения.
„Стига си питал! Недей да знаеш много!“
Почти няма дете, което да не е чувало тези забележки, нито възрастен, който поне веднъж да не ги е отправял, защото му е гръмнала главата и смята, че има право да каже стига.
Но всеки има право да философства и да пита, а за философстване е нужна само една глава, пълна с въпроси.
Благодаря на децата за вкусните разговори и философските банички! Благодаря на Зорница Христова за практичните съвети!
Галерия
