Не знам дали авторите на играта “Усмихни майка” са били вдъхновени от теорията на Гари Чапмън за петте езика на любовта. Но аз лично намирам много силна връзка с книгите му, защото концепцията на тази игра залага именно на общуването с детето на различни “езици”.

Гари Чапмън е американски психолог и брачен консултант. Според неговата теория всеки човек, включително и детето, има свой език на любовта. Някои разбират любовта като грижа, други като време заедно, трети като утвърждаващи думи, физически контакт или жестове на внимание, подаръци. Всъщност Чапмън далеч не е открил сам топлата вода, а доказателство за това е, че на много места в основната си книга той се позовава не на друг източник, а на библейските сказания за Иисус, както и на християнството като религия на любовта.

Но какво означават заветите за любовта към децата на съвременен език? Например да прекарваш пълноценно време заедно не означава просто да присъстваш, не означава съжителство, а наистина правене на нещо заедно. Преведено на съвременен детски език: наистина да играем с легото, а не мама или тате да си гледат в телефона, докато играем. Да се научим да слушаме пълноценно е толкова трудно, колкото да научим чужд език. А подаръците няма нужда само да се купуват, но могат да се намерят или направят.

В “Усмихни майка” има карти на усмихнати и намръщени майки, но ние не ги ползваме. Общо взето не спазваме изцяло правилата на играта. Децата харесват зарчето. То е като оракул, който може да говори различни езици. Понякога на детето му се иска да му се падне подаръче, друг път прегръдка, трети път изненада. Мисля, че на нашата игрова версия много повече ѝ подхожда името “Усмихни дете” или “Избери си език, на който да ти кажа, че те обичам”.

Защото ако децата са усмихнати, и майките са усмихнати. И е важно да ни се падат всички страни на зарчето всеки ден по много пъти.

Честит празник от Книжанка с идеята за една забавна игра и една полезна книга.