21 февруари - Денят на майчиния език. Езикът, на който винаги си добре дошъл
На нидерландски има една много хубава дума, с която бих заместила “майчин език” - ThuisTaal. Thuis означава вкъщи, а taal - език. Или езикът, на който се чувстваш у дома си. Езикът на твоето най-близко обкръжение. Това за мен, разбира се, е българският. На него аз се изразявам най-добре, мога да подбирам думите си според контекста, да се съобразявам със събеседника си, да нюансирам.
Но дали това е същото за децата, чиито родители са избрали у дома да говорят на роден език, различен от този, на който децата играят и учат навън? И даваме ли си сметка, че понякога сме направили избор за децата, който не е техен, и че някак неволно сме ги поставили в неравностойна позиция спрямо перфектния език на майката или таткото?
Коригирате ли често децата си? А как се чувствате, ако децата ви коригират, когато вие говорите неперфектно на чужд за вас език? Чувствате ли се у дома си и достатъчно приет, ако някой непрекъснато ви поправя? Можете ли да чуете какво ви казва един човек през граматично неправилно построеното изречение или грешно казаната дума?
Грешките в езика могат да бъдат нещо очарователно. Да не коригираме децата понякога означава да им оставим свобода да търсят креативни начини да се изразят дори с по-оскъдния речник, който имат. И да не чувстват недостига на думи като недостатък, а като възможност да проявят изобретателност.
Да чувстваш един език като свой, да се чувстваш у дома си, докато го говориш, няма нищо общо с това да владееш един език съвършено. Има общо само с това дали се чувстваш добре дошъл.
