Четящите жени са опасни
Жените, които четат, са опасни. Този сборник с есета си подарих специално в седмицата преди 8 март с голям ентусиазъм, запленена от заглавието, разбира се. С наведена глава обаче си признавам, че беше една от три-четирите книги, които съм започнала и над която сигурно още дълго щях да заспивам без да довърша. Докато една вечер едно дете не ми прошепна: “Мамо, знаеш ли, че в книжарницата онзи ден видях една много странна книга. Мисля, че е много опасна и трябва да внимаваш.” В просъница не можах да вдяна за какво иде реч в това предупреждение, но на другия ден ми просветна: книгата за опасните жени се търкаляше до възглавницата ми и детето се е смутило от заглавието. Затова си обещах да я прочета, за да мога да обясня защо не е опасна такава книга.
„Vrouwen die lezen zijn gevaarlijk“ (“Жените, които четат, са опасни”) е сборник с есета, посветен на историята на четящите жени в изобразителното изкуство. С появата на Християнството книгата е била първо религиозен символ, който традиционно се е изобразявал в ръцете на мъжете. Била е носител на божествена благодат и духовен авторитет. А книгата в ръцете на жената е била по-скоро изобразявана като реквизит. Женското тяло и голота са били обект на интерес, не духът, не това, че жената чете. Тя просто е позирала с книга в ръка. Минали са векове, докато художниците започнат да изобразяват жената и като четяща, а не позираща с книга.
Мотивът за четящите жени е вдъхновявал хората на изкуството от всички времена. И посредством картини и фотографии може да проследим историята на четящите жени. Минали са векове, докато жените придобият правото да четат каквото искат. Жените е трябвало предимно да бродират, да се молят, да възпитават децата си и да готвят. След като жените осъзнават, че четенето им дава възможност да се откъснат от ограничения свят на домакинството и да достигнат до неограничения свят на мисълта и фантазията, както и на знанието, те се превръщат в заплаха. Чрез четенето си четящите жени получавали достъп до знания и преживявания, които първоначално не били предназначени за тях. С усет към детайлите Stefan Bollmann проследява историята на четящите жени. В книгата си той обхваща времето от Средновековието до наши дни, като специално внимание е отделено на произведенията от 19 и 20 век. Картините, рисунките и фотографиите са представени с кратки придружаващи текстове.
Всъщност историята на женското четене в изобразителното изкуство е история за ролята и отношението към жената в различните епохи, за обществените нагласи спрямо книгата и четенето, промените на читателското поведение. Ето как авторът хронологично представя връзката между жената и книгата през вековете:
- 14 век – помилваните читателки, където Словото живее
- 16 век – омагьосаните читателки, четенето като интимен момент
- 18 век – самоосъзнатите читателки, четенето като удоволствие
- 19 век – чувствителните читателки, четенето като блаженство
- 19 век – страстните читателки, четенето като път към себе си
- 20 век – самотните читателки, четенето като кратко бягство
Провокирана от заглавието на една друга книга, с която се запознах наскоро, аз лично бих добавила още една категория читателки.
21 век – читателките, лишени от търпение, или четенето като начин на оцеляване, като спасение. Защото все още по света има страни, в които на четящата жена се гледа като на непослушна или, още по-лошо, опасна.
И това е моят отговор на детския въпрос: опасни ли са жените, които четат? Не. Опасно е да забраняваш на една жена да чете. Опасни са нормите и традициите, които ограничават достъпа до книги и знания.
Заглавието на книгата само по себе си провокира още много размисли и ни даде повод да засегнем много други важни теми от последните дни. Книгата и четенето са имали своите привърженици, както и врагове през вековете. Книги са изгаряни, хора са били преследвани заради книгите, които са чели.
Но може ли четенето да бъде опасно? Да, когато някой създаде опасно съдържание и то е заплаха за живота на други хора. Например книги с пропагандно съдържание. И да, има и хора, които са опасни, защото четат или създават такива книги. Затова всички, и деца, и родители, трябва да четем, за да се научим да различаваме една добре написана художествена измислица или научно-популярен текст от пропагандата.
В заключение, все пак едно предупреждение към всички деца: една четяща майка може наистина да бъде опасна, ако така е погълната от някоя интересна книга и точно сега иска да си дочете тази и още една страница. Не я прекъсвайте. Цял ден ще се въси. Дайте й шанс за едно малко бягство, от което ще се завърне с усмивка, готова да приготви планини от палачинки.
По следите на още една съвременна категория читателки: „Жени, лишени от търпение“, Джаили Амаду Амал, издателство Ентусиаст, 2025.
Галерия
