Книгата „С малко думи“ е издадена в края на 2025. Книжанка винаги е била гостоприемно място за дебюти - и авторски, и издателски. Но това, което най-много ме привлича в една нова книга, е да бъде нова по различен начин или да отваря теми, които не всеки смее да отвори. Тази книга отваря темата за вярата като начин, по който възприемаме света и се отнасяме към близките си. И тази тема е предадена на два съвършени езика - изобразителния и детския.

В портфолиото си имаш вече няколко илюстрирани книги за деца. Как стигна до илюстрациите за деца? Какво те привлича в тази работа?

Повечето илюстратори, които харесвам се занимават с детска илюстрация. Не всички, но повечето. Мисля, че това беше една от водещите причини да се запиша магистратура “Детска илюстрация” след като завърших бакалавър “Илюстрация и комикс”. Това, което ме привлича в тази работа, е свободата, че всичко е възможно. Не се чувствам длъжна да следвам правилата на възрастния свят, рационалните правила, ако искаме да го наречем така. Но обичам да се обръщам и към възрастни, не бих се нарекла “детски илюстратор”.

Вече имаш една книга на български – „Моята София и други образи“. Новият ти книжен проект е озаглавен „С малко думи“. Какво са за теб думите? Какво понякога не ни достига в тях, с какво ни пречат?

За мен думите са един начин на изразяване — има много други начини да разбираме и да общуваме. Още в училище ни карат да “преведем” през именно този начин на изразяване други езици като музиката, изкуството, танцът, вкусовете, и т.н. Те съществуват, защото думите не са достатъчни да изразят това, което те успяват да изразят и това е много хубаво. Не трябва да се стремим вербалният език да е винаги водещ. Думите имат сила, но и слабост, и се учим цял живот да ги използваме.

Новата си книга сама определяш като сборник с детски молитви. Какво е вярата за теб? Какво е значението на тези кратки текстове за теб самата?

Вярвам в Исус, вярвам, че Той е Бог и Спасител. Този проект ми припомни колко лесно може да бъде да си говориш с Него.

Разкажи ми повече за процеса. Как се появиха текстовете, какво беше трудно в този проект, кое беше най-хубавото за теб?

Направихме тази книжка с един замах — с огромно въодушевление и радост. Събирахме молитвите от различни места, но идват предимно от една частна детска градина, в която децата се молят всяка сутрин със закуската. Свързах се с мои приятели християни от ромски произход, те също “подслушваха” децата си за нас! Получихме и молитви от Канада, Швейцария — все наши познати, които тайно записваха, за да останат молитвите истински и автентични. Не бих казала, че е имало трудности в процеса на работата ми, но може би едно от предизвикателствата беше да не рисувам предварителни рисунки. Всяка илюстрация рисувах директно и спонтанно, за да бъдат неподправени и живи, като самите молитви. Когато не ми се получаваше, започвах отначало. Започвах отначало и когато писалката пускаше голямо петно мастило! Но харесвах техниката да не ми позволява да имам контрол над нещата. Това усещах и от молитвите.

Коя е любимата ти детска молитва?

“Боже, моля те да благословиш децата без родители и родителите без деца.” и “Благодаря ти, че днес не си забравих домашното. Почти.”

Работила си в други страни, влизаш ли понякога в капана на сравняването? Големи ли са разликите в книгоиздателската среда и отношението към четенето между България и местата, откъдето имаш опит?

Нямам чак толкова голям опит, за да говоря с увереност, но да — има разлики. Ако някой някога е посещавал панаира на детската книга в Болоня веднага ще разбере, че всяка страна си има различни култура на четенето и естетика, което е съвсем нормално и хубаво!

Ако не е тайна, какъв е бъдещият ти книжен проект и има ли той връзка с последната ти книга?

Да, работим по нова книга с “Небо̀”. Тя е много лична и трудна за мен книга, затова се бавя. Няма да издавам много за нея все още, но по някакъв начин работя по нея още от 2019, беше един от проектите ми в магистратурата ми в Кеймбридж. За години я бях оставила настрана, но за мое голямо щастие и изненада колежката ми от “Небо̀” ми даде възможността да я съживим.

Коя е любима ти (детска) книга?

Имам твърде много! И детски и не-детски :). Никога не знам какво да отговоря на тези въпроси! Благодаря отново, радваме се, че цените работата ни!

Кредит: изображенията към текста са от личния сайт на Вяра.