Понякога с книгите е като с рецептите. Някой ти е приготвил нещо вкусно, после ти дава рецептата. Така свързваш вкусната храна с човека, дори вече да нямате връзка помежду си. И аз така свързвам „Оскар и Розовата дама“ с Влади Кутрев, мой бивш колега и дизайнер на хубави корици, който ми подари тази малка розова книга*. Тя пътуваше с мен. Без билет за самолет, беше си запазила място в претъпкания куфар, защото беше приказка за вярата и надеждата, а всеки пътник има нужда точно от тези две неща. Те не заемат място и не тежат, но без тях не можеш. Така „Оскар и Розовата дама“ се приземи в новия ни дом, където прекара последните години като книжен хербарий, затрупвана от нови и нови книги. До деня, в който един тъжен и съвсем реален повод не ме накара да я потърся отново.

Съученичка на детето ми беше диагностицирана с онкологично заболяване. Бяхме поканени на специална родителска среща, за да ни информират, че тя не може да бъде повече лекувана и че децата се подготвят за неизбежната раздяла с нея. Разказаха ни как може да помогнем на децата да преминат през процеса на траур. Бяха представени и подходящи книги. Книгите са добри посредници, когато не можем директно да обсъдим дадена тема с децата си или самите ние не знаем как да се справим с дадена ситуация или преживяване. Върнах се у дома и си спомних за тази малка книжка, и зачетох:

„Мили Дядо Боже, на десет години съм, драснах клечката на котката, кучето и къщата (мисля даже, че опекох златните рибки) и това е първото писмо, което ти изпращам, защото от учене досега нямах време.“

Оскар (Яйцеглавия) е десетгодишен онкологичен пациент, който пише писма до Дядо Боже от болницата. Розовата дама (Маминка Роза) е един от посетителите на Оскар в болницата и негов събеседник. Тя се представя за бивша кечистка, известна с прякора си Лангдокската удушвачка, и е единствената в неговото обкръжение, която не се бои да обсъжда въпросите за смъртта. Писмата на Оскар са изпълнени с чувство за хумор, забавни диалози, доза самоирония и много мъдрост. Започва да ги пише, когато е на 10, а в последното си писмо се чувства като 100 годишен старец – толкова много е преживял за последните си 12 дни.

Детски дневник или детска изповед за края на един детски живот – „Oскар и Розовата дама“ e изключително емоционално четиво. Написана на детски език, но за възрастни. Книга, която може да те усмихме и да те разплаче.

Не съм я чела с детето си, защото то си беше избрало да рисува. Всеки избира за себе си пътя, по който да премине през някоя тъмна гора. Няма точни указания, има нужда от време и подкрепа. Такива книги те намират, не им трябва да бъдат препоръчвани. Те са крехки и нежни издания, които обаче имат силата да освобождават. Четат се бавно и с внимание и са букет от преживявания.

Бях получила тази книга като подарък и повторната среща с нея в този момент ми беше още един подарък. Имах желание да върна този жест, като я подаря на друг човек. Потърсих холандския превод и намерих едно запазено издание втора ръка. Подарих я на учителка, която също имаше да преминава през една тъмна гора… Като храна за из път.

*„Oскар и Розовата дама“ е част от поредицата приказки за детството и духовността на Ерик-Еманюел Шмит и е посветена на християнството. Останалите книги от поредицата са: „Миларепа“, посветена на будизма, и „Господим Ибрахим и цветята на Корана“ - за суфизма.