Съвместният живот, съжителството – било в семейството с братя и сестри, или с други роднини, на квартира с приятели или напълно непознати, с партньор, собствени деца – е невъзможно без сблъсъци както вътрешни, така и с околните. Съжителството е едно безкрайно училище по житейски уроци, а най-важните от тях са тези за търпението и приемането. И каквото сме научили в процеса на живеене с другите, то ни влияе, формира и променя за цял живот. Такава е историята за Гордън и Тапира.

Подходих към тази книга с идеята, че може да ми помогне в обсъждането на една мноооого голяма тема за всяко семейство – тази за реда... Голяма грешка 🙂. Просто бях сложила книгата в нужната за мен рамка...

„Истинска мистерия! Тоалетната хартия пак беше изчезнала. Този път обаче Гордън откри следа! Това не можеше да продължава така! Подът лепнеше от многото плодове! Птиците вдигаха ужасен шум. Дневната беше заприличала на джунгла. А Тапира пак не си беше измил чиниите. Как можеше да е такъв Мърляч! В крайна сметка не беше хванат от гората.”

Мдаа, направо виждах развитата ролка тоалетна хартия в коридора, която се търкаля надолу по стълбите, и чувах собствения ми глас да се повишава рязко. Но дотук с моята рамка, която се разпадаше след всяка страница.

Историята на Гордън и Тапира не е тази за подредения и разхвърляния герой, а за личностния интегритет и личните граници. Кой си, как се чувстваш и как се свързваш с околния свят. Редът и безпорядъкът, които създаваме, са наше продължение. Но те показват само, че сме различни, че имаме различно отношение към пространството и вещите, очертават личните ни граници, които са важни, за да може да се съхраним в своята цялост.

Но как да бъдеш себе си, и в същото време да не изпаднеш в самоизолация или в непрекъснат режим на конфронтация? Нужно е време и търпение, нужно е да се отместиш и дистанцираш, за да видиш нещата от друга перспектива и да намериш верния подход. Така постъпва Гордън, той се оттегля. Но раздялата не е край, а нова възможност. Гордън и Тапира не остават да живеят заедно, но това им позволява да се видят по-добре и да се сближат по-друг начин.

Четохме книгата с детето, което има най-подредената стая, и което много се сърди, ако някой му размести нещата.

Когато приключихме, каза: Всъщност не е лошо да бъде и малко разхвърляно