Преди и след
Книга без Текст! Или: ама защо са ни книги, в които има толкова малко текст и само картинки? Всеки съвременен родител от личен опит знае, че тези книги си заслужават и вниманието… и цената. Но в контекста на 21 февруари – Международен ден на майчиния език, бих искала да обърна внимание на ролята на тези книги в условията на многоезична среда - когато едно дете расте в среда, в която домашният език не е доминантен език. Домашен език може да е родният език на бащата или на майката, може да е трети език, който се говори в семейството.
„Четенето“ на глас на книги на домашен език от ранна възраст е от голямо значение за детското развитие. Аз бих го нарекла общуване с книгата на всички възможни езици, до които детето има досег, и по всеки възможен начин – вкл мачкане на страниците…
Ето защо не смятам, че наличието на книги на роден език е задължително условие, за да започнете да четете на своя език.
Това, от което наистина се нуждаете, е:
-
време!
-
книга с по-малко текст и повече картинки!
Може и само с картинки. Такава е книгата „Преди и след“.
Разлиствали сме я години наред – и когато децата бяха много малки, и като по-големи. В началото назовавахме само с думи, а после започнахме да строим изречения, а след това да ги свързваме в кратки истории по картинките.
Смисълът на „четенето“ на глас на книги без текст е да стимулирате детето да участва, да възпроизвежда и създава само, да преживява.
Защото книгата не е фуния, книгата е магия!
С поздрав,
Книжанка
P.S. Книгата е много подходяща за работа с деца от българските училища в чужбина, както и за смесени групи, защото може да варирате задачите според възрастта и езиковото ниво.
Галерия