Михаел Енде от дете е бил свързан с изкуството. Баща му е бил художник сюрреалист. Само че ако си роден във времевия тунел между две световни войни, тогава и миналото, и настоящето, и бъдещето са маркирани от сянката на войната. Сигурно затова времето и отношението към него е толкова важно за Енде. Бил е свидетел на това как в един период от живота си може да бъдеш свободен да твориш, да се придвижваш, а в друг – не. Неговият баща е нямал право да рисува по време на Третия райх, а в края на Втората световна война Михаел Енде е бил принуден да се укрива, за да избегне военна служба.

Негов първи професионален избор е бил театърът, но е бил привлечен много повече от писането, отколкото от актьорството. След няколко опита за създаване на драматургични текстове, съдбата го среща с писането за деца. Негов приятел му предлага да напише текстове към илюстрации за детска книга. Понякога в началото на пътя на всеки голям творец стои една малка творческа случайност, на която дължим наследството на класически произведения като „Приказка безкрай“ и „Момо“.

Въпреки че свързват творчеството на Михаел Енде с антропософското учение на Рудолф Щайнер, смятам, че изворът на мъдрост в една книга е сърцето на нейния автор, а не само философското учение, формирало възгледите му.

„Момо“ е мъдра книга за времето и нашето отношение към него. Но времето всъщност сме самите ние. Книгата е писана през 1972 г. и е толкова актуална днес. Като предсказание. А какво прави един писател голям, ако не умението да отгатне бъдещето, докато го измисля като приказка.

Бих я причислила към един специален жанр – детски книги за възрастни. И ако не беше фентъзи бих заявила категорично, че е много по-подходяща за възрастните, отколкото за деца. Защото всъщност в нея се разглеждат проблемите на възрастните през погледа на едно малко момиченце и с инструментариума на приказката.

„Момо“ е моят отговор на един често задаван напоследък въпрос: защо е важно възрастните да четат детски книги? Защото сме склонни да се самозабравяме. И също както понякога детските въпроси и открития ни приземяват, така и някоя детска книга може да ни върне в центъра, от който сме се отклонили поради твърде много странични ангажименти. Такива книги ни помагат да се фокусираме в същественото. А това са любовта и вниманието към ближния. Радостта от това да правиш нещата, вместо да постигаш успехи.

Така че не пестете време от хубавите неща в живота си като сърдечните разговори, грижата за някой близък, съзерцанието на гледката през прозореца, пеенето или четенето. Спестете си бързането, спестете си претупването, спестете от изчисленията, спестете си прекаленото планиране на бъдещето.

И както в края на книгата става, пожелавам ви за Новата година буря от освободено време.