Когато се преместих в Нидерландия и започнах да уча нидерландски в зряла възраст, за пръв път се сблъсках с един местен училищен феномен. От него не едно дете, майка и баща са се изпотявали под ноктите, стряскали са се насън, или ги е присвивал корем точно преди да тръгнат за училище. Това нещо на нидерландски се нарича: Spreekbeurt – твоят ред да говориш пред всички (spreek - говоря, beurt - ред). С една дума – да представиш доклад, кратка презентация пред публика. Ако трябва с повече думи на български да го обясня и да го сравня с нещо, което е познато на моето поколение родители – това значи да те изпитват пред целия клас, изправен пред черната дъска. Разбира се, преувеличавам, защото в нидерландското училище целта на това занимание е да научи децата да говорят пред публика и да не се притесняват, а не да те излагат пред всички и всички да видят колко си неподготвен. За съжаление аз съм от поколението, което не са го учили да не се притеснява. И за моята първа презентация на нидерландски език се готвих цяла седмица, а беше от 5 слайда за кокичето. После вече свикнах и разбрах, че най-важното е да избираш тема, която ти харесва, и да репетираш. Така започват и децата в нидерландското училище, после идват и презентациите по книги и съвместните проекти. Създадени са методологии и подходи, които имат за цел да подпомогнат и учителите, и родителите, и децата в това първо изпитание.

Така съвсем наскоро, като родител, попаднах на една много интересна книга, която описва какво представлява Spreekbeurt – само че от гледна точка на животните… за животните. Оригиналното заглавие на тази книга е “Vandaag houd ik mijn spreekbeurt over de anaconda” (Днес ще представя доклада си за анакондата). Тук ще се опитам да ви запозная отчасти с оригиналното издание и неговите автори.

Bibi Dumon Tak e нидерландска писателка, която от малка е мечтаела да стане ветеринарен лекар. Сбъднала е мечтата си по един по-специален начин - като цял живот разказва на децата за животните. От малка е била заобиколена от най-различни домашни любимци: костенурки, рибки, коне, пони, куче и коте… На 11 години пише първата си книга, посветена на птиците. И през годините е създала много книги за деца, някои от които са били отличени с големи награди. Една от тях е „Vandaag houd ik mijn spreekbeurt over de anaconda“, отличена през 2023 с две от най-престижните награди за постижения в нидерландската детска литература – Woutertje Pieterse Prijs и Zilveren Griffel.*

Annemarie van Haeringen е била срамежлива ученичка, която много обича да рисува. Когато пораснала, избрала да учи за учител по рисуване. Но явно нейната срамежливост я карала да се чувства некомфортно пред учениците и не продължила дълго с даването на уроци. Понеже все пак обичала рисуването повече от говоренето, тя станала илюстратор. И един ден даже се случило да илюстрира себе си и то точно в книга, в която героите трябва да говорят пред публика. Своята срамежливост и една напълно провалена презентация в резултат на това тя е отразила в книгата, създадена съвместно с Bibi Dumon Tak. Там художничката е изобразила себе си като рак-отшелник, който се чувства в пълна безопасност в своята черупка.

И наистина за разлика от всички други животни-презентатори, ракът-отшелник заеква, мънка, почва отначало и ускорява само и само да приключи по-бързо на един дъх:

„Наистина се упражнявах и беше добре. Но това беше вкъщи, в моята черупка. Ох, това е най-притеснителното нещо, което някога съм правил. Всички гледат мен и не мога да се скрия. Ех, да можех да си изнеса доклада от моята черупка, щеше много добре да стане…“

За щастие на рачето, публиката е доста толерантна и то може да изнесе доклада си от убежището на своята черупка. Но точно в този откъс ясно се вижда, какво е преживяването за много деца, които не се чувстват толкова уверени да говорят пред съучениците си. И на нидерландски има една много точно дума, която описва това чувство, и рачето също я използва: spannend, het spannendste wat ik ooit heb gedaan. Нещо, което предизвиква напрежение, и е най-страшното, трудното, но и вълнуващото.

Но да не забравяме: книгата не е за децата, а за животните от животните! Защо? Защото хората представят суперскучно животните и гледат на тях само от техните си човешки очи. Друго си е една зебра да представя черно-белите животни, или пък снежната пантера сама да представя себе си, понеже нейният вид е така невидим за другите. Но както при всеки друг вид говорене пред публика, ние научаваме не само за обекта на дадена презентация, но и за самия презентиращ. Характерът и разбиранията на всяко животно се проявяват в начина, по който то гледа на останалите.

„Hallo, ik ben de regenworm en vandaag houd ik mijn spreekbeurt over de anaconda… Anaconda’s wonen in het regenwoud van Zuid-Amerika. Ze zijn familie van de boa constrictor. Ze zijn groenachtig bruin met donkere vlekken op hun vel. Ze hebben geen vijanden want ze kunnen iedereen aan. Echt kicken vind ik dat. Wij wormen hebben zoveel vijanden, maar anaconda’s zijn te sterk voor iedereen. Hun naam betekent olifantendoder. Nou, dan weet je het wel.

Здравейте, аз съм Дъждовният червей и днес ще ви разкажа за анакондата… Анакондите живеят в тропическите гори на Южна Америка. Те са роднини на боата удушвач. Цветът им е зеленикаво-кафяв с тъмни петна по кожата. Те нямат врагове, защото могат да се справят с всеки. Много ми харесва това. Ние, червеите, имаме толкова много врагове, но анакондите са по-силни от всеки друг. И името им означава „убиец на слонове“. Сега вече знаете.“

В края на книгата животните са се погрижили за съставянето на азбучен регистър. Чудесен пример за сътрудничество между всички участници - презентиращи и презентирани - и за спретнат край! В секция Идеи на Книжанка ще намерите съвети за създаване на презентации без притеснения.

• В Нидералния са известни различни отличия, които се присъждат ежегодно за детска литература и най-добре илюстрирани книги и зад тях стоят различни организации. Наградата Woutertje Pieterse се присъжда за най-добрата детска или юношеска книга, написана на нидерландски език. От 1988 г. журито награждава детски книги, които се отличават по отношение на език, жанр, тема, илюстрации, форма и/или оформление. Целта на наградата е да се насърчи качеството на детските и юношеските книги на нидерландски език. Журито оценява цялата гама от детски и юношески книги, издадени през календарната година, предшестваща годината на награждаването, и номинира минимум три и максимум шест заглавия. Едно от тези заглавия печели наградата „Woutertje Pieterse“, която се състои от грамота и парична награда в размер на 15 000 евро. Всяка номинирана книга получава награда от 1 000 евро. Наградите Gouden Griffel и Zilveren Griffel (Златно и Сребърно перо) са едни от най-престижните литературни награди за детска литература на нидерландски език и се присъждат за най-добре написаните детски книги от изминалата година. Наградите се връчват всяка година около юни от CPNB (Stichting Collectieve Propaganda van het Nederlandse Boek).