Книгата без история
Това е книга, посветена на библиотеката и насърчаването на четенето. Главни герои в нея са самите книги и най-вече Dusty, една непрочетена книга. Тя е твърде високо, за да бъде достигната от децата и никой не знае за какво се разказва в нея. Вечер всички книги си разказват истории – кой ги е прочел, къде ги е завел… А непрочетената книга нямала какво да разкаже, нямала история.
Библиотеката е място, пълно с истории. Може да четеш книги със смешни истории, страшни, тъжни… Но има и книги с истории за теб самия. Наистина ли?! Когато библиотеката е затворена, последният читател вече спи в леглото си и вече никой не е останал, тогава книгите се събират, за да си говорят.
“Моят последен читател ме чете в автобуса.”
“Моят последен читател ме чете на масата за хранене и ме поля с малко супа.”
“Само аз не знам що за книга съм!” – оплаквал се Dusty“
Една вечер книгите се нареждат една върху друга и образуват стълбичка, така помагат на непрочетената книга да слезе по-надолу. На другия ден тя се среща с Noah, нейният първи читател. В Dusty се разказва за динозаври, а Noah обича всичко за динозаврите. Момченцето отнася книгата у дома, и тя го придружава навсякъде – на път, даже във ваната, и вечер преди да заспи. Dusty вече има какво да разкаже, вече има своя история.
Какво могат да научат децата от книгата: че библиотеката е място за всички, достъпна за всички. Че книгите могат да се вземат и връщат, че с книгата може да пътуваш, и ако ти харесва - да я споделяш с другите. И да внимаваме да не ги цапаме, докато се храним :)
Какво могат възрастните да научат: нека обърнем метафората за книгата без история, която не е намерила своя читател, и помислим за детето, което не е намерило своята книга. Това е ролята на възрастните, да намерят за всяко дете подходящата книга, а не обратното :)
Галерия
