За Остайница и доверието в творците
Остават броени часове, докато разберем дали още веднъж ще се покажем на картата на света: след Евровизия 2026 е ред на Booker Prize 2026.
“Литературните награди са важни за продажбите, но не винаги за качеството”, казва книжарят от книгата на Габриел Зевин “Книжарничката на острова”.
И аз бих се съгласила с гледната точка на книжаря, но от гледната точка на един автор, артист, художник, всеки човек на изкуството, който е вложил труд и сърце в своето творение - това е признание.
Пожелавам на нас, които сме от страната на публиката - читатели, слушатели, зрители - малко повече доверие в хората, които ни представят, малко повече уважение към личното им пространство и граници. И най-вече - да аплодираме всеки човек, всеки отбор, всяка инициатива, независимо от класирането. И да не забравяме, че наградите и признанието са на първо място индивидуални, те се присъждат на човека, който е създал нещо, не на нацията. Аз например не съм измислила киселото мляко, и някак си не ми е удобно да се гордея с продукт, който не съм създала лично. Но мога да се радвам от сърце и душа на вкуса му, да бъда съпричастна, да аплодирам успеха на някой друг. Това е.
И нека българската държава в лицето на нейните управници не разчита на раменете на една-две жени, за да я покажат пред света. Държавата е тази, която трябва да се грижи за артистите си преди да победят, а не само след това. И ние като публика да ги караме да се чувстват приети, признати, обичани. Но най-същественото от всичко е една книга да достигне до повече читатели и те да бъдат докоснати от нея. А това вече се е случило с “Остайница” на Рене Карабаш.
Галерия
