Работилница по творческо писане част 1: правила за настроение
Четири правила за създаване на творческо настроение и истории, които не ни ограничават, а ни гарантират свободата да творим.
„Деца, има ли някой измежду вас, който обича да пише? Има ли някой, който си води дневник? За какво ни е писането, след като вече и книги може да се пишат с AI?“
С тези въпроси открихме заниманията по творческо писане с децата от втори и трети клас на Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Хага. Писане по средата на съботния ден, в хубаво време, когато повечето от техните връстници са по басейните, това не е добра новина за някои деца. Но как може да бъде направен един час по писане интересен, е предизвикателство точно за Книжанка :)
На първо място, беше важно да освободим напрежението и смекчим правилата. Особено за децата, които са свикнали да възприемат писането на български език като домашно задължение и извор на повече грешки, отколкото правят на основния училищен (нидерландски) език. Факт е, че много от децата в българските училища в чужбина дори да четат за удоволствие, те не четат на български език. Същото важи и за писането. Ако едно дете има потребност да пише, то ще избере да го прави на езика, на който се изразява най-добре. Бариерата при писането на втори език е още по-голяма. Ако при четенето те се спъват само при разбирането на текста, при писането децата се чувстват още по-уязвими: от една страна са ограничени в думите, от друга е страхът от грешките. Най-често задаваният въпрос беше: „Как се пише тази дума, госпожо“?
Първото правило е взаимното доверие и чувството за безопасност, че може да сбъркаш.
Разказах им една лична история. Когато моето дете беше по-малко, го записах на рисуване. И то още помни първите думи, с които го посрещна учителката: „Няма грешни рисунки, в изкуството никога нищо не е грешно“. Детето порасна и продължава да рисува.
“Но рисуването е по-лесно, госпожо!”
“Да, но можем да рисуваме и с думи.”
“Думите нямат цвят!”
“Цветът в думите идва от нашите чувства и настроения.”
Много от тези деца спортуват в свободното си време или рисуват, имат извънкласни занимания и хобита. Не е нужно да бъдеш шампион или художник, просто има много спортни активности и занимания по изкуства, които са достъпни за всички. И писането може да бъде такова занимание. Не е нужно да бъдеш писател и да пишеш безгрешно.
Второто правило е да се чувстваш свободен да пишеш, както искаш и можеш.
Дори да мислиш, че АI ще напише нещо по-добре от теб, ти си този, който трябва да води, да знаеш какво искаш. Затова е важно да тренираме нашите мозъци да имат връзка с нашата ръка, за да могат идеите в главата да се превръщат в изречения. Писането е преживяване, ако оставиш някой друг да пише вместо теб, значи не само да не подобриш уменията си, но да се лишиш от едно истинско преживяване. Все едно да накараш робот да танцува вместо теб.
Третото правило е да се отдадеш на писането като преживяване.
Но какво е това, което все още не ни достига, за да можем да пишем свободно. Някаква вълшебна формула като 6/7 или вълшебна дума като банга/ранга? Разбира се – трябва ни вдъхновение. И ако 6 (банга) е вдъхновение, то 7 (ранга) е действието, самото писане. Иначе нямаме нищо. Нито банга, нито ранга!
Четвъртото правило е да черпим вдъхновение от най-неочаквани източници.
“Аз първо ще си нарисувам рисунката и тогава ще пиша.“
“Госпожо, неговата рисунка няма общо с написаното.“
“Но тя му е послужила за вдъхновение.“
Подкрепа и идеи за подготовката на работилници по творческо писане за деца може да потърсите в книгата “Игри на глас“ от Зорница Христова, издателство Точица.
Галерия
