Казвам се Мая Падешка и съм родена в гр. Петрич, който напоследък нашумя покрай невероятните археологически разкопки в античния комплекс Хераклея Синтика. Завършила съм Софийския университет, доктор съм по методика на обучението по български език. Заедно с мои колеги пиша учебници и учебни помагала за българските училища в България и по света. Била съм лектор в Неаполския университет „Ориентале“, а от четири години имам удоволствието да съм част от екипа на Българско училище „Асен и Илия Пейкови“, Рим и Флоренция. Живея в Неапол, което си е изпитание, а когато се уморя от шума в големия град, хващам пътя към малките италиански селца, пълни с история и култура.

Какво те доведе до Италия? Мислила ли си някога изобщо, че ще преподаваш български език, но не в България?

Всъщност да, винаги съм знаела, че един ден ще ми се случи и това. Винаги съм обичала да пътувам, да участвам в международни семинари и обучения. Била съм на специализации в чужбина, помня и един невероятен опит, който изживях като асистент преподавател в една частна иновативна школа за изучаване на френски език в едно белгийско градче. От около 15 години следя и работата на българските училища в чужбина и винаги съм си представяла какво ли е да работиш в такова училище.

Първият ти досег, първият ти спомен и впечателния от българско училище зад граница? Как намери пътя до балгарското училище в Рим?

Всъщност когато започвах работа като лектор по български език през 2018 г., първата ми среща беше с децата от Неапол. Там работих 4 години. След това ми се обадиха от Рим и ме поканиха за училищен ръководител. Беше ми трудно в началото, тъй като попаднах в нов контекст, не познавах общността, родителите… трудно запомнях имената на децата. И разбрах колко много усилия изисква ръководенето на едно неделно училище – и като администриране, и като методическа философия.

Според теб, по какво се различава работата на българския учител в България от тази зад граница, по-малко ли е работата, по-трудна ли е?

И като продължение на казаното по-горе – много е различно в българското училище зад граница… Тук няма задължителност, което означава сериозна работа с родителите и цялата общност с мотивираща цел. Всичко е въпрос на лично решение. За тази цел обаче нашите училища трябва да имат ясен отговор на въпроса: какво дава българското училище зад граница на децата от български произход? И това „даване“ е както в емоционален, така и в прагматичен аспект. В емоционален, аксиологичен аспект училището дава приобщаване, културни ценности, празнична култура. В прагматичен – комуникативни компетентности на един език, диплома, сертификат, възможности за реализация. Зад учениците в БУЧ стоят родители, стоят цели фамилии с историите си. Второ, логистиката е сложна, няма какво да се лъжем… трудно намираме подходящо място за провеждане на учебната дейност, а и на нормална цена. Трето, нашите училища са изпитание за педагога, който трябва да работи често със смесени класове, така че методиката не може да е САМО - само родноезикова, само чуждоезикова, само граматика, само комуникация, само първи или само втори клас. Но пък тази хетерогенност дава свобода да се прилагат дейностни методи, да се правят интересни комбинирани уроци, да се работи експериментално, иновативно.

Средата

Дружелюбни ли са италианците към многоезичието? Говорят ли те самите чужди езици? Стимулират ли децата да говорят на домашините си езици и как ги подкрепят в това?

Бих дала средна оценка. Не са много любопитни към чуждите езици и култури. Самите те имат проблем да приемат някои вътрешни диалекти; има известно пренебрежение към някои диалекти и езици, съответно носителите им са негативно маркирани в социално отношение. Като цяло, чуждите езици не са силната страна на италианското общество. Но трябва да се каже, че работят добре по отношение на интегрирането на деца от различни езици и култури.

Има ли практики и модели от италианската образователна система или опит в езиковото обучение, които могат да бъдат интегрирани в българските училища в Италия?

Нямам конкретни наблюдения. Моята дъщеря беше в 9. клас, когато пристигнахме в Италия, не знаеше дума италиански. Приеха я в езиков лицей. В началото – първите три месеца, я изпитваха на английски и френски, взе малко допълнителни уроци по италиански. След това мина изцяло на италиански, като се отнасяха благосклонно към грешките в писмените й изпитвания. Но оценяваха знанията и усилията й. От наши родители както в Неапол, така и в Рим зная, че децата нямат проблем с интеграцията.

Какво правят италианците за насърчаване на четенето не само на италиански, но и на други езици?

Правят много! Съществува добре развита система от „зони за свободно четене“ – в читалища, организации, фондации, училища и др., в които се чете на деца. Развито е четенето на глас на деца от 0 – 6 години. Редовно се организират инициативи за насърчаване на четенето. Чете се на различни езици, много харесвам тази ранна сенсибилизация и отваряне към нови езици.

Четенето

Възможно ли е обучението на роден език, без насърчаване на четенето на роден език?

Трудно е да се каже. Четенето безспорно развива езиковите компетентности. Обучението по език преминава през съзнателно – граматично или комуникативно ориентирано волево учене. Четенето е допълваща дейност, развива не само езикови умения. Насърчаването на четенето е обща практика, общо задължение на възрастните, а на какъв език ще четат децата, зависи от тяхното желание и познания.

Когато говорим за насърчаване на четенето в български контекст, някак си това не включва децата, които живеят извън България. Чия е отговорността за насърчаване на четенето на децата, които изучават български извън България?

На родителите най-напред, след това – на квалифицираните преподаватели в БУЧ. От италианския опит разбрах колко е важно провеждането на специални обучения по трениране и изграждане точно на това умение – как да четем на децата и младежите.

Достатъчно информирана ли се чувстваш ти самата, а и твоите колеги, за възможностите, които крият съвременните детски книги за работа в клас или за домашно четене?

Не, не се чувствам достатъчно информирана. Но трябва да се признае, че например Фондация „Детски книги“ прави изключително много в тази посока. Трябва да направим разграничение между два типа книги – книги, които са адаптирани за нуждите на езиковото обучение на децата от БУЧ (каквито има за редица чужди езици), и книги за четене (които просто трябва да бъдат препоръчани на децата или децата сами да изберат). В първия случай става дума за дидактически материал / ресурс, във втория – за четене като лична мотивация и потребност.

Какво е нужно да българския учител зад граница, за да стимулира децата да четат на български извън учебния материал? Това възможна мисия ли е изобщо и при какви условия?

Най-вече подготовка е нужна. Има достатъчно сайтове, има достатъчно информация за нови детски книги, но е важно да се познават добри практики за стимулиране на четенето.

Каква е ролята на родителя в насърчаването на четенето на домашен език (имам предвид езикът на родителите, или един от родителите)?

Основна. От семейството тръгва често желанието да се чете. Разбира се, и от социалната среда /обкръжение – т.е. децата гледат едно от друго и това също може да предизвика интерес към четенето.

Книгитe

Имате ли библиотека във вашето училище? Ако да – как е организирана работата в нея? Ако нямате – по какъв начин децата получават достъп до книги на български?

Нямаме библиотека, но постоянно получаваме книги като подаръци от гости, които идват в училище. Децата имат добър достъп до книги.

По твои наблюдения – колко от учениците, изучаващи български във вашето училище, четат и книги на български и какви?

Много голяма част, основно ученици от началния етап. По-малко гимназисти.

Труден ли е езикът на новите български книги за децата, за които българският е втори език? За или против адаптираните според нивото текстове?

Вече отговорих частично на този въпрос. Стига да не блокира изцяло възприемането на текста, добре е децата да четат неадаптирани текстове. Адаптираните текстове са дидактически инструменти за обогатяване на езиковата компетентност.

Какво според теб би помогнало/улеснило децата да четат повече на български? Достъпът и разнообразието от книги ли са основният фактор?

Не само, най-вече средата – средата и подготовката на възрастните. Достъп има, има и прекрасни книги на български език за всяка възраст.

Книгите не са само букви и гладко четене. Какво е мястото на илюстрираната книга в езиковото обучение, особено като става дума за деца, за които българският е чужд език?

Огромна. Виждала съм деца от предбуквения период, които разглеждат илюстрирани книги, те не са в състояние да прочетат текста, но си го измислят, като наблюдават и тълкуват илюстрациите. С малко помощ от възрастния – родител или преподавател, който „подава“ основни думи, свързани с историята, това е чудесен начин за развиване на въображение.

Салон на детската книга

Ти си организиратор на Първия салон на детската книга зад граница. Каква беше мотивацията ти за тази инициатива? Какви точно цели си бяхте поставили?

И втори, и трети…очакваме четвъртия. Основната цел е и остава специфичната подготовка на преподавателя да работи компетентно с детската книга. Но също така – да усетят българските автори съществото на нашата работа, да опознаят нашите ученици, техните потребности и възможности за срещи с българската книга.

Какви бяха темите от салоните и повлияха ли те на начина ви на работа?

Мисля, че всеки следващ салон е по-смислен и полезен от предишния. Салоните имат не само информативен характер – представяне на нови книги и автори, но най-вече обучителен характер. Преподаватели от БУЧ работят съвместно с писателите, а писателите работят с учениците от тези училища.

Как може такива събития да подпомагат учителската общност – така че полезната информация и споделен опит да прераснат в повече и добре работещи практики?

Според мен това вече се случва. Четвъртият салон, ако бъде одобрен, ще бъде посветен на четенето на глас – изключително важно умение. По време на салоните се случва обучение чрез преживяване, което подпомага практиката на учителя в реална учебна среда.

Смяташ ли, че връзката между децата извън България с български писатели, илюстратори и творци, би могла да заздрави интереса им към съвременната българска книга?

Разбира се. Няма нищо по-вълнуващо от тези срещи. Но българските писатели и илюстратори също трябва да бъдат подготвени за тези срещи. Изключително съм доволна, че благодарение и на Салоните нашите ученици имаха удоволствието да работят с невероятно харизматични и подготвени творци.

В заключение…

Стремежът към просвета не е самотно надбягване. Какво липсва на българските училищни общности зад граница, за да не изглеждат като самотни бегачи на един терен, където има толкова много участници с обща цел – общуването на български… Ти лично какво мислиш по този срамежлив въпрос? :)

Мисля, че това училище заслужава по-голямо институционално признание. Не си го представям като частна асоциация, а част от българските задгранични институции. Трябва да има признание и на нивото на документи/ сертифициране. Тези училища, ако продължим да ги наричаме училища, заслужават повече. Разбира се, няма нищо лошо в съществуването на школи по български език за децата от български произход в чужбина, в клубове по танци и др., но това не са училища, а нещо друго. Определено обаче практиката на БУЧ е уникална за Европа и е добре, че толкова много деца имат достъп до структура, поддържана от МОН.

Кредит: изображенията към текста са от личния архив на Мая Падешка