Работилница по творческо писане част 2: игра на думи
От ума на листа: римувани, азбучни, училищни и лични истории. Работилницато по твочерско писане за децата от втори и трети клас на Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Хага беше организирана по повод празника 24 май. Затова някои от идеите, предложени за писане, бяха свързани с българската азбука и българското училище. Прочетохме за вдъхновение две стихотворения – „Азбучна история“ на Виктор Самуилов и „За кого какво е училището“ на Петя Кокудева.
Децата можеха да разгледат и други книги с римушки и гатанки, посветени на азбуката. Предложихме им сами да изберат формата за писане, в която се чувстват у дома си. Диалози между буквите или пък история, в която всяко изречение започва с нова буква от азбуката. Техните учителки им напомниха какво е особено за гатанките, намерихме примери от книгите със стихове и скоропоговорки.
Някои избраха да напишат своята лична история за училището. Други измислиха нови думи, които изразяват чувства или емоции, които не могат да намерят в познатите вече думи. Записахме новите думи, обяснихме значението им и защо е важно да имаш свободата да измислиш своя дума. Например:
Училището е учливо – учливо е специална дума и означава място, където се учи, но може и да бъде трудно.
Едно от децата написа, че е много хубаво в училище, но ако децата се карат, това го стряска. И така дойде още една дума:
Училището може да е стресливо.
За много деца не беше лесно да намерят не само вдъхновение, но и търпение. Понякога е нужно повече време. Един ученик заяви, че не му се занимава с писане, но бил фен на Еminem, а той пишел най-добре, защото е най-великият рапър. Накрая след доста колебания измисли страхотна римувана история за буква Р – с рак и крак и я прочете в рап ритъм. И ни показа колко е важно да намериш формата, която да те вдъхнови!
Едно момиченце написа гатанка за самата себе си, беше описала какво обича, какво прави, къде ходи на танци и накрая беше завършила със Що е то? Едно от малкото деца, което се чувстваше свободно в езика, защото е дошла отскоро в Нидерландия и е учила в българско училище. Тя можеше да пише свободно за себе си на български. Един добър пример, че личното писане се случва на езика, с който се чувстваш най-свързан.
Много деца искаха да споделят какво е за тях училището: природата, футбола, морето, училището като безкрайна игра с топка, а домашните са не само за писане, ами и за трениране на вратари. Имаше и история за училището с разтопените бонбони. И тя показва колко е важно да дадем на децата възможност да фантазират, защото детската фантазия е като училище за възрастните.
Когато дойде ред децата да си прочетат историите пред другите много от тях се оказаха пред нова бариера:
Как да прочета нещо лично пред останалите? Или защо да чета, като ще ми се смеят на произношението?
Но един по един се осмеляваха и това беше още една победа – не само пред страха от грешки с буквите, но и пред неудобството да четем на глас пред другите.
Галерия
