Работилница по творческо писане част 3: игра по картинки
Рисуваме с глас: разказването по картинки като вход към писането. В работилницата по твочерско писане с децата от втори и трети клас на Българско училище „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Хага включихме и една рисувана история без думи. За някои от тях беше по-лесно да напишат изречения по картинки. За тази цел много подходяща се оказа книгата на илюстраторката Мила Попнеделева-Генова – „Веломаратон“. Още повече, че в Нидерландия повечето деца ходят на училище с колело.
Превърнахме писането на история по картинки в игра.
Първият в редицата казва изречения по първата илюстрация. Вторият в редицата записва върху белия лист. След това Първият в редицата подава книгата на Втория, а Вторият подава листа на Третия. И така, докато дойде ред на Последния в редицата да измисля изречения, а Първият да запише края на историята. После я прочитаме заедно по реда, в който всеки е писал на листа.
Ето какво научихме от тази задача. Писането по илюстрация задава темата, персонажите, последователността и това донякъде облекчава децата. Но те имат нужда от повече време да вникнат в настроението и характерите. Такава задача би била чудесно упражнение в часовете за съставяне на прости, сложни, въпросителни или съобщителни изречения. Защото децата с готовност реагират на ситуациите в книгата и могат да пишат за тях. Много е важно да имате подходящи илюстрации или изображения, които да ги провокират и забавляват.
Накрая за десерт със следващата група ученици пуснахме химикалките и се съсредоточихме в устното разказване по илюстрациите от книгата „Веломаратон“. Разказването в група беше много по-освобождаващо за въображението и настроението на децата. А най-забавно се оказа да чуем какво един вижда на една илюстрация, а другите не виждат – и оттам тръгнаха толкова много истории с различни завръзки и развръзки. Разказването по книгата с животни на колелета се оказа чудесно упражнение по въображение, научихме нови думи, а срамежливите станаха по-смели. Защото в края на краищата, както и в книгата, всички имат право да участват и всеки според възможностите си.
На старта на Веломаратона ще видим бавната костенурка.
После идва кродилшата, в която всички крокодили са влюбени, но тя пет пари не дава и върти педали.
Жирафите, които със сигурност ще победят, защото дори да са пети, шиите им са толкова дълги, че да се протегнат и са първи.
Огромният слон на малкото колело, защото пък това колело е прекалено голямо за прасенцето.
Слугата на Цар Лъв, който трябва да опъва каретата с господаря си.
Овцата, която преследва таралежа, за да си хапне от запасите му.
Хитрото мишле, което се скатава върху опашката на котака.
Кумчо Вълчо, който кумува на овцата. Къртичетата, които минават през краткия път под земята…
За всички има място на финала!
Научихме нови думи, защото всеки добавя, каквото знае: скатавам се, кумувам, карета. Вид споделено учене, което не тежи. Съвет за следващия път: За децата, на които им е трудно да пишат на български, може да опитат на друг език. После заедно в група могат да преведат текста.
Галерия
