“Страшна приказка” за смели деца

Детайли

Категория: книги на български

12 Февруари 2014

От нара

Страшна приказка | Мила Попнеделева-Генова

Тази малка чернобяла книжка е създадена благодарение на два таланта – талантите на Мила и Боби, майка и дете. Сигурна съм, че това е било невероятно преживяване и за двамата. Ще бъде вълнуващо преживяване и за всеки читател.

За да направиш такава книжка, се иска смелост и въображение: от възрастния да експериментира, да рискува с такъв проект и да заложи цялостната визия на два основни цвята – черно и бяло; а от детето – да се потопи в образния свят на своите страшни сънища и да ги нарисува.

Сюжетът се развива на фона на чернобелите илюстрации, изпълнени от Боби и подредени от неговата майка Мила Попнеделева-Генова. Това прави историята изключително въздействаща, защото при детската рисунка има много искреност и спонтанност, тя е много повече преживяна...

Има някаква достоверност във всичко, което детето е нарисувало. Изключително забавни са и някои детайли от илюстрациите, за които няма да намерите подробности в текста (например eдна пръцкаща вещица, която трябва просто да се види :)

“Мамо, измисли ми приказка, ама страшна. Ние, момчетата, обичаме страшни приказки – помолило майка си едно сладко, почти шестгодишно момченце.

– Нещо за призраци ли? – попитала майка му.

– Ти пък призраци – те вече не са модерни.

– Тогава за вещици ли нещо?

– О, те пък са съвсем демоде, при това от векове. Искам нещо модерно, страшно.”

Така започва Страшната приказка на Боби. Като чули призраците и вещиците колко малко авторитет имат пред това момченце, решили да му дадат урок. Приготвили се да го уплашат, като започнали да тренират всичко страшно, на което са способни.

Така децата научават с какво са страшни призраците: те кряскат ииииууууааюююю, минават през стени и люлеят лампи.

И с какво са страшни вещиците: те са рошави, с остри зъби и нокти и черни котараци по раменете.

„Половината Баба Яги се натоварили в къщите си с кокоши крака, другите се метнали на метлите си, а обикновените вещици се емнали пеш.

И всички вещици, Яги и призраци тръгнали към съня на малкото момченце, когато настъпила нощта.“

Сънят на детето обаче се оказва зает от други страшилища. Тези от анимационните филмчета, с
които детето е свикнало...

Едно от най-големите качества на книгите на Мила е, че са разказани така, както тя говори на детето си. В „Страшна приказка“ тя не се страхува да се спусне и до нивото на детския жаргон; думи като “чупка” и “смотан” използват не само чудовищата от анимационните филми, но и самите деца:

„Ей, чччччччъ! К'ви сте вие загубени вещички и смотани призрачета? Кой си мислите, че ще изплашите, ей!“

Без изящна словесност :) Това е ежедневният език на детето, може да усетите дори интонацията му. И този непринуден по детски език е отличителна черта на стила й. Посланията при Мила са директни.

В същото време римите, повторенията и градацията придават определен ритъм на тази съвременна приказка, което я доближава много до звученето на българските народни приказки. Този стиличен контраст има много забавен ефект върху децата, особено ако четете с подходящ  глас и темпо:

„И като хукнали през глава ония ми ти вещички, ония ми ти призраченца, ония ми ти Баби Яги, жабите им, къщичките им с кокоши крака, метлите им, гаргите им и черните им котараци. Падали, ставали, спъвали се, хлъзгали се в бързината да избягат от съня на детето“.

Препоръка: Използвайте тази книжка, за да поговорите с детето за страшните неща – от филмите и сънищата. Накарайте го да ги нарисува. Рисуването може да има терапевтичен ефект върху нощните страхове на детето. Да нарисуваш нещо е като да го опитомиш, да го направиш познато, а познатото не е страшно... И най-важното – книжката е създадена с много чувство за хумор (по отношение и на текста, и на илюстрациите), а смехът е най-добрият лек за всичко...