Топлото човече

Детайли

Категория: книги на български

04 Март 2018

От нара

автор | Мая Дългъчева

художник | Невена Ангелова

издателство | Жанет 45

“Топлото човече” е сборник с приказки за нещата от истинския живот. Книгата е съвместен проект на Мая Дългъчева, майстор на думите, и Невена Ангелова, майстор на илюстрациите. 

За мен това е уникален проект, защото ние нямаме традиции в писането за деца на сериозни теми като: загубата, раздялата, мястото на децата с увреждания или специални потребности в училище. Подходът на Мая Дългъчева към тази проблематика е повлиян вероятно от опита й в германско училище. Имената на героите, социалната атмосфера, отношенията и връзките между участниците – всичко е подчинено на друг ценностен ред. В нашето общество, училище, в контактите помежду си дори ние нямаме тази опитност – как да подхождаме и действаме в ситуациите, описани в книгата.

Това е споделен опит от една друга реалност, приютен в образи и символи, които припознаваме като свои, родни: пушещите коминчета, овцете, човечето, което преде вълна, кълбетата прежда, плетенето. Невена Ангелова е художник с опит в илюстрацията и създаването на книжни корици. Има зад гърба си няколко детски проекта, съчетава рисунките с колажи. В “Топлото човече” има от всичко – талантливи автори, професионализъм, оригинални техники и стил. Но невидимата нишка, която ги свързва са личната отдаденост и съпричастност. Присъстват не само илюстрациите, а художникът като личност. Това прави от “Топлото човече” уютна, човешка и трогателна книга, място за съзерцание. 

Но да я отворим...

Започва с кратко въведение, което ни запознава с мястото на действието, главния герой Топлото човече и неговите приятели. Това са група деца, които живеят в едно село и вероятно посещават едно и също училище. И случайно преминаващи овце, чийто брой остава неустановен :)

Зима е, а когато е студено Топлото човече има най-много работа. То е странстващият между страниците герой, който обединява, утешава, съчувства и лекува... невидимите болки.

“Топлото човече разпознава въздишките. Много е просто: тъжната въздишка е тежка, пада надолу и сякаш те дърпа след себе си. А щастливата е лека – лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!”

Сборникът съдържа 7 истории, всяка от които е посветена на специфичен житейски проблем или ситуация. Героите в тях могат да бъдат или са реално съществуващи личности. Случките в тези истории също могат да бъдат реални. Приказното идва само да помогне на детето да продължи пътя си без да се загуби. Това работи Топлото човече – “измисля приказки, които започват с точка”.

“Точка с мустаци” ще ви срещне с Люси, която вярва, че котето й има девет живота и не може да я напусне още при първия.

В “Бабина приказка” заедно с Томи ще търсите отговор на въпроса “В кой свят отиват бабите, като си тръгнат от този свят?”

“Розов печат” ще ни покаже как недоразуменията между Мерле и Бено ще изчезнат в мига, когато те започнат да виждат със сърцето си, а не с очите.

“Вълнени чорапи за снежния човек” е за Нико, който се опитва да върне татко си у дома, за да бъдат отново семейство.

“Как се избелва черна овца” ще ни разкрие защо Грета е започнала да брои прегръдките на майка си, откакто се е родило бебето.

“Добре дошла, Емили” ще ви запознае с едно гневно момиченце, което току-що се е преместило на нова място.

А “Пинго” е история за най-ценното на света... (Тази история за мен беше най-красивата, особено след като проследих стрелките и отворих капака... Благодаря! Мисля, че всеки възрастен заслужава също да прочете “Пинго”!)

Не се подвеждайте, Топлото човече има най-много работа през зимата, но тази книга не е сезонно четиво. Загубите, разделите, неразбирателствата, обратите идват без покана, няма подходящо и неподходящо време за болката. Така че е хубаво да имате една такава книга завинаги. И да ви служи и зиме, и лете като топла прегръдка на шал, като сърце на замръзнал прозорец, като бебешка пудра за избелване на мрачни чувства, като огледало в най-неочакван момент... Лошите новини никой не очаква, но надеждата и упованието вие може сами да поканите в сърцето си.

“Топлото човече си нямаше мама и татко. Някой беше забранил възрастните в неговия свят. Сигурно защото не могат да летят. Нито да стават невидими, когато се налага. То усети нещо мокро по клепките си и остана да погледа през сърцето на прозореца. Скоро очите му се напълниха с толкова мами, че една щастлива въздишка се изплъзна от устните му. Топлото човече се хвана за нея и отлетя над покривите. Помните ли, щастливата въздишка е лека – лети нагоре и сякаш те дърпа след себе си!”

Разгледайте албума >>>