Давид – за смелостта да се обичаме
- Детайли
- Категория: книги на български
- 23 Януари 2018
- От нара
автор и илюстратор | Eвгения Войнова
“Давид” е третият авторски проект на художничката Евгения Войнова след “Цветна бъркотия” и “Матея”. И най-дългоочакваният. Подготовката по книгата й отнема близо 4 години. Когато я отворих, знаех вече защо. Тази е най-добрата й книга. В нея се събрани опитът от предишните й книги и порасналата любов към писането за деца.
Няма нищо по-хубаво от това да виждаш как един автор се развива и не се отказва въпреки изпитанията; че без да претендира за висши постижения и награди в книгоиздаването всъщност създава неща, които малко хора дръзват да правят в България заради високата цена и “тясната ниша”; че има какво да каже на децата и умее да го каже по един красив, искрен и разбираем начин.
Историята на Давид ме спечели с езика, сюжета, хубавите рими и важните послания. Само хубавата визия не е достатъчна, защото думите са витамините в ябълката, замисълът са нейните семенца. Недостигът на някои важни съставки в една книга може да доведе само до необратими загуби: като отдалечаването или тоталното бягство от съвременната българска книга. В този ред за мен “Давид” е едно сполучливо завръщане точно към класическите истории, в които има начало, среда и край.
Това е римувана приказка, която лесно минава през ушите на децата. Няма скрити смисли, сложни метафори, далечни сравнения – Евгения разказва някак директно и с лекота. В същото време езикът й е богат, пълноценен. Няма да се спъвате в непонятни рими, децата могат да учат нови думи, без да губят връзките между тях.
На най-последната редица,
с буквар, с изгризана корица,
седеше на чина превит
и тъжен, малкият Давид...
до него, нос до нос събрани,
мишоци – двама хулигани,
все шаваха и все лудуваха
и нови номера умуваха.
Сюжетът е класически построен, което улеснява възприемането на историята от по-малките слушатели: има въведителна част, която се отнася за характера и ежедневието на Давид; перипетии – номерата, които съучиниците на Давид му скрояват; завръзка – пристигането на новата ученичка Ема; и кулминация – инцидентът на реката и спасяването на Ема.
Веднъж, след теста по граматика,
в часа по миша математика,
най-неочаквано за всички,
пристигна нова ученичка...
В мига, във който я видя,
Давид направо онемя!
Не беше виждал във квартала
такава чудна мишка бяла!
А кой е Давид ли? Той е мил, малко свит мишок с мноооого дълга опашка, която му печели не една и две подигравки от съучениците мишоци. Давид обаче е достатъчно смел и силен, за да промени отношението на околните към себе си и да докаже, че един дребен “недостатък” може да се превърне в най-голяма ценност. Така се случва именно с опашката му – от обект на присмех се превръща в спасителното въже за любимата Ема.
Нави опашката си бързо
и много здраво я завърза
на моста около гредата,
преди да полети в реката.
И със невиждан миши скок
се хвърли в буйния поток.
Децата често се идентифицират със своите любими герои. Няма значение дали са от филми или книги. Понякога сливането се случва неволно по някаква пазарна инерция – много реклама, много съпътстващи продукти като фигурки, игри, стикери, чанти... Но има книги, както и филми, с чиито герои връзката се осъществява по едни по-вътрешни критерии, по-невидимо, и тази връзка е много по-силна. Не е лесно да намерите такъв “любим герой”, защото те не са толкова тиражирани, нито толкова популярни. Но ако веднъж го намерите – преживяването е много лично, приятелството трайно. Такъв е Давид. И не са малко децата, както и възрастните, които ще открият по нещо за себе си в него и ще си станат близки.
Такива са героите на Евгения – специални, малко по-различни, не блестят и не привличат вниманието, не стоят в центъра на събитията. Малко встрани от другите, незабелижими, често прицел на подигравки и насмешки, но изпълнени с живот и обич същества. Тихи като Матея или малко срамежливи като Давид и Ема. Чувствителни и съзерцателни типажи, които могат да помогнат на детето да преработи част от собствените си преживявания. Всяка от историите носи послания и те винаги са свързани с уважението към личността на другия, приемането на различията, правото на всеки да бъде себе си. Да обичаш себе си, какъвто си – тогава обичаш и другите.
Той беше нейният спасител
добър приятел – победител!
И вместо в нечия закрила
повярва в свойта миша сила.
Зад всеки любовта наднича
и някой точно теб обича...
Илюстрациите са обемни, изпълнени в характерния вече стил на Евгения от “Цветна бъркотия” и “Матея”: централно място заемат самите образи, с отделни акценти върху части от тялото или други детайли, важни за сюжета. Всеки герой си има отличителни белези. Фигурите на мишоците са семпли и лесни за възпроизвеждане (детето може да се опита само да нарисува любим мишок).
Не съм почитател на определения като “луксозно изданиe”, когато става дума за книги, защото някак си изместват фокуса от същественото за една книга. Не вярвам в перфектните книги и тази не е такава (пропуски винаги може да се намерят дори когато по даден проект работи цял екип). Книги като "Давид" не се нуждаят точно от такива етикети. Но бих искала да подчертая някои физически характеристики, които са определящи за цената й: пълноцветен печат, атрактивен шрифт, твърди матирани корици, плътна гланцирана хартия, формат 245х255 мм, 50 страници качествено оформление.
В заключение: “Давид” е независим авторски проект, изпъленен с прецизност по отношение на съдържание и визия, книга нежна и човешка, книга за ценностите, които ни прявят безценни. Книга за смелите и за обичане... Подходяща за очи и уши от всички възрасти, за четене в домашни условия, както и за разнообразяването на скучни училищни уроци!
Чудесен повод за размисъл относно мястото и ролята на независимите детски автори в България...
