Вълшебството на Гладната гъсеница
- Детайли
- Категория: на други езици
- 10 Юни 2013
- От нара
The Very Hungry Caterpillar | Eric Carle
Историята за Гладната гъсеница е популярна в цял свят, а нейният автор Ерик Карл бе сред тримата номинирани за наградата на Астрид Линдгрен тази година.
Гладната гъсеница пристигна една вечер у дома като подарък от една леличка-библиотерка. И се оказа, че това е една от най-хубавите книжки, която сме посрещали :) В началото я наричахме "книжката за яйчицето”, а после, като пораснахме – "книжката за пеперудата".
Историята започва с едно яйчице на лунна светлина, от което на другия ден се излюпва една гъсеничка. Всяка нова страница е нов ден от живота на гъсеницата. А с всеки нов ден гъсеницата яде все повече. И колкото повече яде, толкова по-голяма става.
През нощта на лунна светлина едно малко яйчице спеше върху едно листо. В една хубава неделна утрин слънцето изгря и под топлите му лъчи се излюпи една малка гладна гъсеница. Тя тръгна да си търси храна. В понеделник изяде една ябълка, но още беше гладна. Във вторник изяде две круши, но пак не й стигна. В сряда изяде три сливи...
Накрая така й се подул коремът, че аха да се пръсне...
Историята стана любима за нас по много причини.
Първо, защото е простичка и къса.
Второ, защото е пълна с плодчета и други вкусни неща.
Трето, защото в нея се изброяват дните от седмицата.
Четвърто, защото се учим да броим заедно.
Пето, защото е пълна с дупки, в които влизат малки пръстчета.
Шесто, защото научихме много нови думички - луна, дърво, листо...
И накрая, о! – има една прекрасна пеперуда на цял разтвор и като стигнем дотам, правим така, че пеперудата да лети (кориците на нашата книжка са твърди и големи и когато ги разтворим наистина приличат на криле).
Историята за Гъсеницата е превеждана на различни езици и популярна в много страни. Независимо от разликите в превода на заглавието, тя е добре приета както в домашната библиотека, така и в училище. По книжката се работи в детски градини и основни училища. Децата се учат по нея да броят и смятат, научават дните от седмицата, имената на плодовете. Но не само... После те рисуват гъсеници или ги изработват от пластилин, апликират пеперуди.
И най-важното учат как се ражда животът, как расте и как една гъсеница се превръща в прекрасна пеперуда.
Тази книжка е от “развиващите”. Бих я нарекла още първия детски учебник по природознание. Тя е красива и полезна. Една малка вълшебна кутия, от която всеки път, когато я отвориш, излиза нещо ново...