Мила Попнеделева-Генова: Илюстрираната книга е произведение на изкуството, достъпно за детето

Мила Попнеделева-ГеноваМила е свободна, земна и хубава... Притежава чувство за хумор, но може да й бъде и тъжно. Тя е много богата, защото има много таланти :) И щедра, защото ги раздава на хората.

С нея се общува непринудено – независимо дали се познавате или не, независимо от разстоянията. А това е много важно за един детски автор, защото книгата е средство за общуване. И особено детската книга се нуждае от искреност, непринуденост и много топлина. Мила има от това и не го пази само за себе си. То се вижда в нейните детски книжки. За тези, които не са ги виждали – предлагам една среща с Мила тук...

Тя рисува и измисля книги за деца. Първата й детска книга е за едно изплашено жирафче, най-новата е за едни животни на велосипеди. Автор е също на една прасешка и една страшна приказка. В момента работи по една история за мечки. Прави също малки ръчни книжки с животни, майстори и керамични фигури. Ето какво още може да научите от нея в едно специално интервю за Книжанка...

С какво са различни книгите, които си създала досега? Разкажи ни за стила и техниката на твоите илюстрации...

Една от друга или от чуждите книги? Според мен са различни от останалите с това, че водещи при мен са концепцията, вицът и заигравката на илюстрацията с текста. Това в някаква степен ме пази от плагиати, защото мисленето ми, идеите и чувството ми за хумор, няма как да се повторят.

А една от друга моите книги се различават като стил на работа, защото ми е интересно да опитвам различни стилове и техники, да покажа, че мога и така, и онака – разбира се, не самоцелно, а във връзка с конкретната приказка. Илюстрациите на „Шумоленето“ са акварели и мънички линеарни рисунки. Обичам да правя и цветни илюстрации с темпера. С „Приказка просто така, прасешка при това” показвам, че и само с два цвята мога да направя детска книга –  черно и истински прасешко розово. Страшната само с черно-бяло и си стана страшна, това малко хора го могат. Сега мечешката ще е много цветна – акварел.
 
Защо според теб изкуството на авторската книга за деца не е толкова популярно у нас? Трудно ли се създава и реализира на българския книжен пазар такъв продукт и защо?

Българският книжен пазар е доста малък и все пак не мога да се оплаквам, защото благодарание на качеството на работите си съм щастлива да имам прекрасна и немалобройна публика. На повечето ми премиери и книжни събития все има някакъв проблем: я сняг ще се изсипе примерно в началото на октомври, и то при хубава прогноза до последно; я грипна епидемия; или пък ще се падне в делничен ден – все проблеми, когато става дума за гости родители с малки деца. И въпреки тези обстоятелства хората идват и са много. Обичта на тези мили хора ми пълни сърчицето и ме кара да вярвам, че от усилията ми има смисъл.
 
Отзивите за много съвременни издания за деца ги определят като детски книги за възрастни.  Какво не достига на днешната българска детска книга, за да бъде наистина "детска"?

Много е хубаво, когато една книга за деца става и за възрастни. Но виж, когато една книга е за деца, но не става за деца, не е добре. Има хора, които пишат детски книги, а сякаш са много далеч от децата – така си го обяснявам.
 
Твоето дете е твоето вдъхновение. Кога разбра, че освен от любовта и грижите ти, той има нужда... и от твоите книги?

По време на игра с детето му измислям и много приказки. Не всички стават на книжки обаче. Повод за първата авторска „Шумоленето“ бе това, че Боби се боеше от тъмното и понеже видях, че приказката му помогна да преодолее този страх, я споделих и с другите родители. Радвам се много, като ми пишат родители, чиито дечица също са преодолели страха от тъмното с „Шумоленето“ и обичат Жири жирафчето. Освен мое вдъхновение Боби е и мой най-строг критик и винаги приказките минават през него за одобрение. Един от най-големите комплименти, който съм получавала от него, е, че ми каза: „Досега не си ме излагала с тъпа книга”. Това си е голямо признание от един 7-годишен младеж!

Връзката между детето и книгата се осъществява с помощта на родителя. Какви книги избираш за твоето дете?

Сега го уча да чете гладко, че тази есен ще е първолаче. В момента чете „Лукчо“. Малко ме беше страх да не намрази книгата, която чете за упражняване, ама с Лукчо няма как да стане, защото Лукчо е супер.
 
Като всеки пазар и книжният налага много клишета. Имаш ли рецепта за противодействие на книжните клишета?

В момента на българския книжен пазар за мен клише са сладникавите, не цветни, а шарени и направо кичозни илюстрации или препечатаните анимационни. Единственото противодействие е истинското изкуство на книгата. Важно е да имат алтернатива на кича децата, защото илюстрираната детска книга е първото материално изкуство, до което детето се докосва, а знаем колко са важните първите години. Илюстрираната детска книга възпитава и изгражда вкус. Освен това илюстрираната детска книга е и достъпно произведение на изкуството, благодарение на тиража си. Достъпно като цена в сравнение с други произведения на изкуството и от гледна точка на това, че може да се ползва винаги: детето може винаги да се върне към нея, да разглежда картинките; да я мирише и гризка, ако е малко; да я докосва и усеща; да я чете, ако е по-големичко.
 
В едно от последните ти интервюта казваш, че повече не ти се иска да издаваш. Защо?

Аз съм много емоционална. Зависи в какво настроение съм била, когато съм давала интервюто. Понякога ми е тъжно. Факт е обаче, че съм изморена, защото влагам много емоции в книгите си и имам нужда да си почина, да сменя малко посоката. Много си почивам от правенето на керамика, от приложните изкуства. Аз съм артист, който не се стреми само към тясна специализация, а по-скоро ми е интересно да опитвам различни неща. Много съм благодарна на Господ за това, че ми е дал талант и го приемам това като мисия. Като в библейската притча за талантите, в която господарят заминава и раздава таланти на слугите си (в притчата вид парична единица). Първите двама ги умножават, а последният запазва. И като се връща господарят, е доволен само от първите двама, но не и от този, който не умножава таланта си, а просто го скрива и пази. Така мисля е и с таланта, който Господ раздава. Като ти е дадено, то това не е случайно и трябва да си благодарен, да го развиваш и да зарадваш още хора с него.
 
Сигурно държиш на всяка твоя книга, но коя от тях ти е любима?

Прасешката ми е най-любимата.

 

 ръчно изработена малка книжка от Мила

Коя е последната ти книга и защо избра да я направиш?

Сега правя едни мънички ръчно рисувани книжки, всяка уникална. Много харесвам илюстраторски sketchbook, даже съм виждала, разбира се, в чужбина издадени такива. Понеже в главата ми постоянно щъкат разни идеи и образи и си ги рисувам на тези книжки – лисици, гарги, мишоци и други муцунки се гонят из тях.
 
С какво са заети сега умът, ръцете и сърцето ти, какво те вълнува?

В сърцето и ума ми е истински калабалък от емоции, мечти, идеи, страхове, вълнения, тъги, радости, щуротии, притеснения, въпроси…А ръцете ми сега са заети с керамика. Правя разни гарги, лисици, джуджета, свинчета. Керамиката е чудесен начин да си почивам, смяната на материала е полезна. Както смяната на мястото е вече почивка, така и смяната на материала си е вид художествена почивка.

Снимките за това интервю са предоставени от Мила