За “Шумоленето” или как тъмното може да бъде красиво

Шумоленето - Мила Попнделева-ГеноваШумоленето | Мила Попнеделева-Генова

Това е една жирафска книжка, създадена от художничката Мила Попнеделева-Генова и вдъхновена от нейното момченце Боби. В нея се разказва за едно малко жирафче, което се чувства достатъчно пораснало, за да спи в отделна стая и в отделно легло. Само че още първата нощ жирафчето се сблъсква с Шумоленето, също както всяко дете се изправя пред страховете си в тъмното...

На страниците се редуват обемни цветни и миниатюрни черно-бели илюстрации, които изразяват страшните фантазии на жирафчето от една страна, а от друга – в черно-бяло са изобразени множество малки жирафчета, които спят в различни легла и различни пози. Също като многото деца, за които обаче проблемът с “шумоленето” нощем очевидно е общ...

С помощта на главния герой Жири, който смело решава да открие източника на “страшното” шумолене, вместо да продължава да се крие под завивките, детето ще разбере, как може да се пребори с нощните шумове и сенки. Как да използва въображението си, за да се забавлява, а не да се страхува. Ще разбере, че тъмното може да бъде “красиво”, както казва къртичето, което живее в тъмнина: “Интересно е да си измисляш. Опитай и нощем. Когато очичките ти свикнат с тъмнината, си представяй сенките и шумовете симпатични, а не страшни. Фантазирай си хубави неща.”

Освен главния герой жирафчето Жири, Мила също е участник в повествованието. Като автор на приказката тя се включва, за да води детето, да обяснява или коментира някои факти и ситуации. Например какво е жираф, къде живее и как спинка:

“Казват, че жирафите спят или прави, или легнали по корем с крачета, пъхнати под тялото, а дългата си шия или държат изправена, или извиват като дъга и я слагат върху дупетата си. Не съм виждала спящи жирафи, но си представям, че спят така. И двата варианта, особено втория, ми изглеждат много неудобни. Ако спят прави, пък съвсем! Е, и така да е, ще нарисувам много възглавници да им е по-удобно и да ги подпра. Ето така.“

И художничката наистина е нарисувала цяла страница със спящи в различни пози жирафчета и много възглавнички :)

Стилът й е комуникативен и това прави от книжката й не само детски “наръчник” за преодоляване на нощните страхове, но и средство за общуване.

Книжката е подходяща за деца над 3-годишна възраст. На места текстът може да се окаже по-труден за въприемане от тригодишно дете и вероятно ще се наложи родителите да преразказват, обясняват  (думи като “речник” или “бозайник”) или малко да съкратят, но като цяло темата и сюжетът са достъпни за децата в тази възраст. Приказката е подходящ повод също да научат нови неща за животните от семейство Жирафи.

Книгата засяга важен от развитието на детето момент, свързан не само с отделянето в самоястелна стая и легло, но и с появата на първите нощни страхове и кошмари. Това е книга, която не само учи, но и общува с малкия читател. Подходящо четиво за лека нощ, което може да успокои и развесели...

Книжката може да разгледате тук