Катя и Милен: Обичаме книги, обичаме деца

Детайли

Категория: Интервюта

25 Септември 2013

От нара

Да правиш това, което обичаш не е никакво клише. Истина е, че когато правиш нещата отдадено и със сърце – те ти се получават. Така е с готвенето, шиенето, пеенето, рисуването и... с книгите. Такова място е и Книжния Су – място, създадено с много любов и въображение, за да събира децата и книгите.

Негови създатели са Катя Антонова и Милен Антиохов. Те са семейство и затова наричат Книжния Су не просто книжарница, а „жилище“ за книги. Едно богато семейство – защото имат много идеи, много вдъхновение, очакват ги и много деца :) 

Ето ги двамата стопани на Книжния Су. Нека видим какво ще ни разкажат за изкуството да поддържаш жилище за детски книги :)

Книжния Су това сме ние – Катя и Милен. Както и хората, които работят с нас. Или са работели. Или ще работят. Двамата имаме стаж в творческите отдели на големи рекламни агенции.

Аз, Катя, съм автор на книжката с детски приказки „Принцесешки истории и други необикновени случки” и на романа „Призракът”.

Аз, Милен, съм създател на проекта Papermovie и съм бил част от екипите на популярни списания и други медийни продукции.

В момента освен Су, другото ни общо начинание е Издателство Рибка!

Ние сме семейство! Но не сме сами – имаме две прекрасни момичета и сме в очакване на още две дечица тази зима :)  

Книжарници има много у нас, но не са много детските. Какво ви събра зад идеята да създадете Книжния Су?

Обичаме книги, обичаме деца.

Освен това Книжния Су не е книжарница. То е жилище. Там книгите живеят, не просто стоят.

Как избрахте името?

В началото имахме само плъхчето – книжния плъх. Хареса ни идеята да провокираме хората с този герой. И да събудим любопитство около неговата личност! Що се отнася до името му… Катя обожава думата „Тирамису”. Може би повече, отколкото харесва самия десерт. Смята, че движението на устните, докато изговарят думата, е забавно и някак апетитно. И след тежки размишления кое прави тази дума толкова специална, се установи, че това е су-то накрая. И така – Су.  

Разкажете за самата книжарница, за събитията, за нейните посетители...

За самата книжарница можем много да говорим. Много любов има в нея! Боядисвали сме и сме реставрирали сами голяма част от мебелите вътре. Останалото го дължим на приятели ентусиасти. Като Петя Димитрова (студио ВАЯ), например. Почти всеки предмет има някаква история! Искаше ни се да е едно вълшебно място. Като от приказка. Да вдъхновява. Смятаме, че такова място би отивало истински на детската литература. Освен това при Су човек може да хапне или пийне нещо истинско, домашно, автентично. С удоволствие сме домакини на различни културни събития, премиери на книги, творчески работилници.

А хората, които посещават Книжния Су са хора, които посещават Книжния Су – това говори достатъчно за тях. Да се вдигнеш специално, за да отидеш до една малка книжарничка в центъра на града, при положение, че зад всеки ъгъл имаш мол с всичко вътре, е достатъчно красноречиво.

Пазарът на детски книги е доста претрупан. Как отсявате заглавията, които да влязат в Книжния Су, откъде черпите информация за нови издания?

Не отсяваме. Приютяваме всички книжки, които срещнем. Длъжни сме да имаме колкото се може повече заглавия. Но има заглавия, които изрично търсим и държим да предлагаме – това са по-артистичните и интересни книжки. Информация, за книги, които биха ни заинтригували, черпим от източници, които тъй или иначе вече уважаваме. Следим и издателствата. Освен това познаваме лично една не малка част от хората, които се занимават с „правене” на детски книжки в България.

Какви книги могат да се намерят в Книжния Су и за какви не бихте отделили място по рафтовете?

Много ни се иска един ден да можем да имаме наша селекция книги и никакви други. Но засега на българския пазар няма достатъчно книги, които наистина да ни харесват. Едва ли биха ни стигнали и за един рафт. За момента няма как да минем без малко „хот-дог”. Затова и всички книжки са добре дошли.

Конкурентна ли е българската детска книга?

Не. Или поне твърде рядко. В повечето случаи българската детска книга е много ниска топка. Няма критерии за оценяването на качествените книги, защото те като цяло липсват на българския пазар. Българските книжки са много под нивото на книгите, които можем да видим в една книжарница в Италия или Франция. Тъпчем на едно място – децата ни растат с разни Кума Лиси, Баби Меци, Хитър Петър и подобни. Докато децата в чужбина имат възможност да се развиват заедно със света около тях. Съвременните български книжки пък нерядко са необуздани в творческо отношение – сякаш на илюстраторите толкова им се е искало да бъдат артистични, че са пренебрегнали аудиторията си и са създали нещо ужасно несмилаемо за българските деца. И в крайна сметка ги няма (или са смущаващо малко) точно тези – хем красиво детски, хем предизвикателно артистични детски книжки, които илюстраторите по света създават. Не искаме да критикуваме, а да бъдем обективни. Убедени сме, че трябва всячески да се стимулира създаването на детски книги, защото има твърде дълъг път да изминем, а все още сме на първите крачки. Затова, въпреки мрачните по-горни редове, апелираме хората да купуват български книжки, да подкрепят създаването им и да имат търпение!

Не винаги има пълно съвпадение между предпочитанията на родителите и тези на децата за избора на книга. Какво се харесва днес, как децата избират книги?

Днес сякаш, за да направят впечатление, книгите трябва да са по-малко книги и повече нещо друго – игри, играчки. Въпреки това, когато децата имат интерес към някои книги, то това са книги, които проявяват разбиране към децата, към техния свят и проблеми. Което пък е едно от основните умения на книгата в класическия й смисъл. Смятам, че трябва да се набляга на това предимство на книгата, защото си имаме достатъчно игри, играчки, джаджи и интерактивности.

Като всеки друг продукт детската книга има нужда да бъде показвана и разказвана. За разлика от преди няколко години, днес има много блогове и сайтове, които ревюират книги, включително за деца. Смятате ли, че детската книга е адекватно представена?

Да. Така смятаме. Има определени сайтове, които си струва човек да следи. За жалост, пак става въпрос за определена прослойка хора – и тези, които пишат, и тези, които четат, и тези, които купуват книгите. Това са един тип хора, които представляват твърде малка част от българското население. Но е прекрасно, че ги има. И ни се струва, че стават все повече!

В други интервюта споделяте, че сте наясно, че от хот-дог се печели повече :)  Но сте избрали да продавате книги, защото това е повече кауза за вас. Хубавата книга обаче често не е тази, която се продава най-лесно, понякога е и по-скъпа. Губеща кауза ли е хубавата книга?

По принцип е така. За съжаление. Но! При нас не е така. За щастие :) Според нас, хората, които идват при Су, са малко по-различни, по-отворени, по-ангажирани със света наоколо. Хубави хора! При нас хубавата книга в никакъв случай не е губеща кауза, напротив – тя е търсена и ценена, но все още дефицитна. Имаме една любима история. Бяхме на борсата и поискахме да купим няколко книжки с по-интересни и артистични илюстрации, но ни посъветваха да не ги взимаме, защото „хич не вървят”. Ние, разбира се, ги взехме и за наша радост това са едни от най-продаваните книжки при Су! Най-често зареждаме от тях и непрекъснато свършват.

Какво бихте искали да се промени в картината на детското книгоиздаване днес?

Много, много ни се иска и на българския пазар да се появят прекрасните книжки на съвременните илюстратори, признати по цял свят. Тези книжки са истински произведения на изкуството! Жалко е, че нашите деца почти нямат възможност да контактуват с такъв род книжки. А те са важни – не само защото са красиви и различни, но най-вече заради това, че възпитават естетически ценности и показват на детското въображение, че границите не са задължителни.

Снимките, използвани в това интервю, са първоначално публикувани

във фейсбукстраницата на Книжния Су и книгата Принцесешки истории