Приказка за Малката Божана или как децата преодоляват гравитацията

Детайли

Категория: книги на български

06 Юни 2012

От нара

Малката Божана в нощта на чудесата | Това е съвременна приказка, написана на езика на съвременното дете. В нея се срещат автобиографични елементи: авторът Божана Апостолова е бабата на малката Божана в приказката и в живота. Както в живота, така и в приказката бабата обича книгите. А любовта към книгите е най-голямата ценност, която една баба може да завещае на внучката си :)

В тази книжка детето ни показва, че не винаги популярният избор е най-печелившият. То не избира листата на дървото да се превърнат в пари. Избира листата на дървото да се превърнат в бонбони. Затова смятам, че „Малката Божана...“ е книга, която се опитва да преодолее гравитацията на ежедневното ни битие.

сюжет | В приказката се преплитат два свята: фантазният свят от сънищата на Малката Божана и ценностният свят на баба й. Историите приличат на мозайка от сънища, които детето сънува и някой записва. Кошмарите се редуват с чудеса и сладки сънища, пълни с бонбони :) Божана лети в съня си и в това нощно пътешествие тя преживява най-различни приключения. Всяка нейна хрумка има своето отражение: представя си злото и то се появява; после иска да го победи и го побеждава. Ако Божана не може да се справи с виденията, родени от въображението й, на помощ идват спомените от реалните й преживявания с близките.

Един от най-важните съвети, които Божана е научила от баба си, е да не се страхува... Страхът пречи на човек да узнава и научава нови неща. Преодоляването на страха е като преодоляването на гравитацията. Човек получава възможност да научи нови неща, да полети. И в същността си, като всяка приказка, това е приказка за пътя на едно дете към познанието и порастването. Затова и срещата на Божана с Бухала е ключова за приказката. Той е владетелят на тъмнината, най-мъдрият в гората. „Да четеш, да мислиш и да знаеш са най-хубавите неща в света“ – казва Бухалът на малкото момиченце. (От него може да научите и едно ново значение на думата „Кеф“ – кеф може да е и четенето! :)

илюстрации | Те напомнят популярната стилистика на анимационните филми и са също толкова динамични. Приказните сюжети с чудовища, елфи и космически пространства се редуват с изображенията на триизмерни обекти, които са връзката на детето с действителността – ключ, лъжица, часовник... Има страници с доминиращи цветове: кафява – за мечето; лилава – за пеперудите. Цветовете се менят също като мътната и златната вода от една стара народна приказка. Когато Божана се бори с чудовища, идват червеният и черният цвят. Когато листата се превръщат в бонбони, всичко е шарено.  

образи и символи | Както във всяка вълшебна приказка героят трябва да притежава вълшебни предмети, амулети, талисмани и пр. Малката Божана разполага с ключ „за всички врати на света“, а в джоба си носи малка звездичка, която иска да подари на баба си. Белият гълъб и книгата са образи-символи от ценностния свят на бабата. Божана оприличава повечето чудовища, които среща, на тези от книгите на татко си (може би таткото чете много фентъзи :)

контекст | На фона на океаните преводна детска литература у нас, взирането във всяка нова българска книжка е оправдано. В нашето българско море „Малката Божана...“ е като малка котва :) Тежи си на своето място. Тя е от книгите, които не се носят по течението; тя не е от поредиците, за които всички говорят. Родителите са тези, които могат да проправят път на подобни книжки към детето. А пътищата са затрупани от много други книги, които много по-лесно се придвижват, много по-лесно се четат и в някои случаи лесно се забравят. Тази книжка не е от тях най-вероятно защото ще накара детето да ви задава много въпроси. Всеки възрастен може би също ще се затрудни, защото често приказките остават по-непонятни за умовете на възрастните, отколкото за детските сърца.

препоръка | Ако вие сте родител, който иска да провокира детето си и е готов да търси заедно с него отговорите, ще намерите начин да му предложите тази книга. В зависимост от опита на детето и умението му да се концентрира, има вероятност приказката да не бъде прочетена наведнъж. Шрифтът е едър и на всеки разтвор се пада средно около 1/3 текст, което не е голям обем, но в приказката има много елементи и не е лесно да бъде възприета на един дъх. Затова е добре родителят (или друг възрастен) предварително да се запознае с текста, за да маркира микротеми и да помогне на детето да прочете приказката на откъси. Ако четете на глас, правете го на малки стъпки, не е трудно да разграничите отделните епизоди.