За Матея, която вижда думите
- Детайли
- Категория: книги на български
- 29 Декември 2013
- От нара
Матея е приказна история за възможностите. В нея се разказва за едно момиченце, което не може да чува. Това е единствената не-възможност, която има по рождение. Но всичко останало е избор. Така е замислена книгата на Евгения Войнова.
Независимо от ограниченията, пред които дадена личност е изправена, независимо от нашите собствени предразсъдъци – всички ние имаме възможност да избираме. Да се приемем такива каквито сме, да приемем другия какъвто е.
Не познавам друга книга, създадена на български, която по толкова мил и достоен начин да описва съществуването на едно не-чуващо дете. Матея не чува, но тя вижда думите по устните на другите. Не-възможността й да чува е заменена с друга възможност, умение, което другите не познават. И това я прави изключителна. Евгения е избрала да покаже на децата какво друго може да прави Матея, а не само какво не може.
Матея може да прави фигурки от хартия. Понеже няма приятели, тя посвещава времето си на любимото занимание – да сгъва хартия. Има цял куфар с красиви хартиени фигурки. Понякога гледа през прозореца и съзерцава игрите на другите деца. Матея може да остане заключена в своята не-възможност да играе с тях, но тя избира да се пребори за мястото си навън. Наближава денят на карнавала, но дъждът е съсипал украсата на децата. Матея решава да им помогне...
Темата е деликатна и вероятно за по-малкото дете няма да е лесно да възприеме идеите в “Матея” от пръв прочит. Тук е ролята и на самия родител да подготви детето или да му помогне с познати вече примери и ситуации от неговото ежедневие. Гръбнакът на всяка рисувана история остават илюстрациите и те са най-добрият съюзник за разбирането в тази книга. Те въвеждат детето в изолирания свят на Матея.
Цветният сюжет се развива на тъмен фон. Самата героиня се откроява в сивото пространство с русите си коси, кръгло светло личице и ококорени очички. Още с първата страница детето може да се запознае с нейната стая и любимите вещи на Матея: плюшеното мече, книгите, големия скрин, от който гледа високо... После се появява куфарът, пълен с хартиени мечти за пътешествия, прозорецът, който е нейната граница със света на “нормалните” деца, леглото – нейната защитена територия, голямата врата на кухнята – като изход и възможност за промяна, пролетта с нейните цветове сърца.
Евгения е избрала да разкаже за едно дете с увреден слух по евфемистичен начин. Тя никъде не споменава, че Матея е “глуха”. Не употребява изрази като “жестомимичен език”, а “заръкомаха пред родителите си, бързайки да им разкаже какво е направила”...
Книгата е поетичен опит да се дръпне завесата между нас и света на различните.
Матея живее в един измислен цветен свят, ограничен от един прозорец и куп хартиени произведения. Накрая обаче има куража да го напусне, нарамила на гръб не куфара си... а чифт бели криле.
“Дойде сутринта. В града вече витаеше празничният дух. Беше пролет. Родителите на Матея я чакаха за закуска. Вратата на кухнята се отвори и сякаш всичко се обля в светлина... Матея стоеше като истински ангел! Бе облякла бяла рокля, а над раменете й се подаваха най-красивите хартиени ангелски криле, които някога сте виждали... Беше ги направила сама от нагъната бяла хартия, изрязана като дантела. Босите й крачета като че ли едва докосваха пода – толкова ангелски изглеждаше тя...”
Наш ред е да я приемем и обикнем каквато е :) .
Книги с подобна тематика в българското книжно пространство почти липсват заради не-комерсиалния си сюжет. “Матея” е знакова поради няколко причини: заради смелостта да говори по трудни въпроси, заради визията и вниманието към всеки детайл, заради изключителната отдаденост и отговорния подход на своя автор и заради това, че децата имат възможност да научат повече за толерантността и себеуважението.
Книгата може да намерите по книжарниците или да поръчате тук
