Дракончето Поли и надеждата

Детайли

Категория: книги на български

16 Януари 2013

От нара

Дракончето Поли | Надето е почти на 12 години и трябва да поеме такава голяма отговорност като наглеждането на едно малко драконче на около 4-5 години, дълго колкото редица чинове в класната стая. Но защо се налага това?

Светът на драконите е застрашен от света на човеците, заради тяхната алчност и омраза. Майката Драконка е затрупана в една далечна пещера и таткото Дракон трябва да я спаси. Но преди да замине, трябва да намери бавачка на драконовското дете, докато се завърнат родителите. И най-голямата надежда да намери подходящо същество е при човеците.

Драконите обитават свой собствен свят от лабиринти. Подземен, но не и мрачен, защото е изпълнен със светлина и мъдрост. Те разбират човешкия език по-добре от самите човеци, защото могат да четат човешките мисли. Живеят паралелно с тях, но човеците не познават Драконите, докато Драконите познават добре човеците. В тази модерна приказка митичните твари са описани като мъдър, но изчезващ вид, който иска да спаси земята от лекомислието на самите хора.

Хората дори не подозират за съществуването на драконите и са подвластни на стереотипите, създадени от толкова митове и легенди, в които на драконите е отредена ролята на лошия. Както е например в един от най-разпространените приказни  сюжети с отвличането на принцеси от дракони – ами те просто са ги взимали за учителки на малките дракончета и после ги връщали.

Нещо такова се случва и с Надето. Тя не е принцеса, а най-обикновено градско дете. Но един Дракон може да се разбере по-добре с едно дете, отколкото с един възрастен. Възрастните не казват това, което мислят, а мислите на децата са чисти. В детството чудесата са възможни.

А за кого всъщност трябва да се грижи Надето? Дракончето Поли! Докато са още малки дракончетата носят едно и също име Поли. Те все още слушат, затова и трите им глави се обръщат едновременно при повикване. Като пораснат обаче всяка глава почва да си прави малко оглушки и един вид да се еманципира от другите :) Затова в един момент главите си избират име всяка за себе си. Интересното е, че после родителите продължават да използват старото общо име Поли, когато искат да се скарат на трите глави едновременно :)

Драконската история ще разбие още един човешки мит: за това как изглежда подземният свят. В тази книжка той е красив и цветен, и бляскав. “Пещерите, които хората познават, са само преддверия на огромен непознат свят. Колкото по-навътре навлезеш, толкова повече чудеса ще те посрещнат. Тук сякаш и скалите са живи. Стените, между които вървиш, само след няколко крачки се променят. Различни минерали им давали цветовете си... “

Светът на драконите е описан логично, изглежда завършен и наистина жив. Освен че е изпълнена с детски рисунки, самият език на приказката е по детски забавен, откровен и наивен. И колкото повече по детски е разказана тази история, толкова по-интересна е дори за възрастните. Но там, където възрастните прекалено много се намесват да поучават и да показват колко много знаят, става малко скучно. Например в частта за Стария дракон, където изведнъж на сцената излизат Орфей и Аполон. (Затова се колебаех при определянето на подходящата възраст за четене, защото за разбирането на някои от частите в приказката децата трябва да имат определени познания, които се усвояват в начален курс на училището, че и по-нагоре.)

Но като цяло приказката е достъпна за деца в предучилищна възраст. Може да бъде четена самостоятелно, както и на глас от по-възрастен читател. Предимство за всяка от групите читатели е, че приказката е разделена на части от по 2-3 страници и може да се чете на стъпки. Илюстрациите са обемни и с плътни цветове, като колаж от детско блокче. Приказката е не само съвременна и актуална, но оригинално и интелигентно написана.