Едно незабравимо лято с малкия Никола

Детайли

Категория: книги на български

09 Август 2012

От нара

Ваканциите на малкия Никола | Госини & Семпе

Тази книга съм чела три пъти и ще продължавам да препрочитам, защото ме разсмива с глас. Тя съдържа едни от най-спонтанните, достоверни и пълни с детски глъч и смях истории. Няма аналог, защото е продукт на своето време и място – действието се развива през 60-те по бреговете на Франция. Героите в тази, а и във всички книги от поредицата за малкия Никола, носят от манталитета и живота на средния франзуцин.

Понякога за книгите, които са толкова свързани с културата на дадена страна, се казва, че са непреводими. Но най-добрите “национални” книги стават посланици на страните си по цял свят. И такива примери има много. Книгите за малкия Никола са също посланици, защото са написани на универсален за децата език – искрен и неподправен. Това са истински истории за истински момчета.

Книгата се състои от две части. В първата се разказва за ваканцията на малкия Никола с родителите му, а втората част е неговата първа с-а-м-о-с-т-о-я-т-е-л-н-а ваканция. Лагер на морето! За най-голяма изненада на майката и таткото детето приема новината достойно, чак с радост (което пък натъжава майката)...

Всяка част съдържа няколко кратки истории, които не са свързани помежду си. Между всяка история, обаче, има кратък текст, който прави връзка с предишен разказ или въвежда в новия. Историите се разказват от името на малкия Никола и поради това езикът им е много цветущ и забавен (и най-важното: българският превод е успял да запази цвета на този детски изказ).

“Ваканциите на малкия Никола” е малко изключение от повечето книги в серията, защото тук не присъстват неговите съученици, с които той прекарва обичайно дните си. Но както в хотела на морския бряг, така и по време на лагера – той винаги намира с кого да върши щуротии.  

В първата част негови приятели са Блез, Фрюктьо, Мамер (който, според Никола, е много тъп), Иреней, Фабрис и Ком... Появяват се и три момичета, но тяхното присъствие се възприема от момчетата по-скоро като заплаха, отколкото като обещание за весели игри...

За мен най-незабравимите истории от тази част са:

“Много е щуро на плажа” – за първия ден на морето, когато таткото на Никола здравата изгаря на слънцето, докато заравя и отравя една дупка на плажа;

“Шегобиецът” – за дъждовното време в Бретан, най-големият кошмар за спокойствието на всеки родител и най-голямата скука за децата. Точно тогава се произвеждат най-невероятните бели:

“– Виждаш, че вали – отвърна ми татко, – стига си ми надувал главата. Ще си играеш в хотела с другите деца.
Аз казах, че съм готгов да си играя с другите деца, ама на плажа, а татко ме попита дали искам да ям бой пред всички. Не исках и се разплаках. Масата на Фрюктьо също се тресеше от плач. А майката на Блез рече на таткото на Блез, че голямо нещо бил измислил да дойдат на такова място, където вали непрекъснато, и таткото на Блез се разкрещя, че не го е измислил той, и че най-голямото нещо, дето го бил измислил, било да се ожени навремето. Мама каза на татко да не разплаква малкия, татко се развика, че почва да му писва, а Иреней събори на земята крема от чинията си и татко му му зашлеви един шамар. В трапезарията беше доста шумно, пристигна управителят на хотела и каза, че ще поднесат кафето във фоайето, че ще ни пусне плочи и че според прогнозата по радиото утре се очаква адски слънчев ден.”

Във втората част, когато пристига в “Синия лагер”, Никола се запознава с децата от неговата група, наречена “Тигрово око”: Полен, който все плаче за майка си и баща си; Галбер, който все иска да спи; Бертен, който му заема плувките; и Крепен, който се ползва с известен авторитет пред връстниците си.

Моите любими истории от тази част са:

“Смелост!” (такава е паролата на група “Тигрово око”) – историята разказва за пътуването във влака и настаняването в лагера. Отговорникът на групата на Никола обаче е на предела на силите си: “Обмислите решението си, млади момко, убеден съм, че ще се справите с тях. Смелост!”;

“Как се къпахме” – за първото къпане в морето под свирката на отговорника на групата, как Никола много се радва, че морето е само за тях и дори да дойдат външни хора на плажа, много бързо си тръгват заради “шума”;

“Как спахме следобед” – за това как всъщност децата Не спят следобед. “Гадното в детския лагер е, дето всеки ден ни карат да спим следобед. Задължават ни, дори да си измисляме разни извинения. А пък не е честно, така де, ама ха – сутрин само ставаме, правим гимнастика, мием се, оправяме си леглата, закусваме, отиваме на плажа, къпем се и си играем на пясъка. Да не би нещо да сме уморени, та да трябва да си лягаме.”

“Всичките ми зверове се събудиха, тъкмо ги бях приспал...” – реплика на един от отговорниците в лагера към друг отговорник.

Препоръка | Нека се прочете и от родителите, защото това е книжка с много поуки, но най-вече за възрастните :) Почти през страница в книгата се раздават шамари и децата се бият. Но родителите да не се плашат. Това е нормално! Децата ще се забавляват много с тази книга, а родителите има какво да научат за живота на хлапетата и да се поучат какво не бива да се прави или казва в някои случаи. Например: не ходете да посещавате детето по време на лагер, защото най-малкото може да го разстроите. Отнасяйки се с него като с малкото, мило момченце на мама, ще му съсипете авторитета пред връстниците, както става с Крепен.