Из дневниците на две влюбени момичета (Тина и Батори)

Детайли

Категория: книги на български

06 Септември 2011

От нара

Тина и половина & Графиня Батори | Какво друго може да са две момичета на прага на младостта, ако не влюбени. Влюбени във всичко, което дори не е истинска любов. Например в представата за това как трябва да изглеждаш, за да се харесваш. Влюбени в един и същ и то най-вървежния младеж от училището. Влюбени в дънките, които може би няма да им станат. Или пък в идеята за прераждането – така спасителна за неопитната тийнеджърска душа.

Романите на Юлка – „Тина и Половина“ и „Графиня Батори“ – си заслужават да бъдат прочетени първо от родителите! Аз например имах много очаквания... Бях чела много за тях, преди да прочета самите книги. В крайна сметка с малки изключения, очакванията ми се оправдаха.

На първо място, това са книги написани на „нормалния“ за едно 13-14 годишно момиче или момче език, ако не и по-малки даже. На второ място, разказват за неща, които наистина, ама наистина парят в очите на всяко момиче днес. На трето място, мисля, че Юлка успява – говорейки на посредствения език на днешните ученици, мислейки дори с клишетата и стереотипите на съвременните подрастващи – да внуши най-важното: че всяко същество може да бъде щастливо, бидейки себе си.

Не на последно място това са романи за вечните разминавания между поколенията. Всеки от нас, като възрастен, може да привиди част от своето детство в някое от излиянията на момичетата – семейните недоразумения, разделите и изневярата, страха от изоставяне и потребността от сигурност и доверие, самосъжалението и копнежът всички да ти завиждат, желанието да подражаваш и баналните увлечения по последната мода или най-якото гадже, уж безобидните, а после станали опасни залитания с алкохола и тревата. Всичко това на прага на живота, когато се променя твоето тяло, променя се твоето аз и трябва отново да намериш точката, от която да продължиш.

Както всяко време и поколение и днешните деца имат нужда от подкрепа, граници, които да определят доброто и злото, разумното и неразумното. Без значение колко много езици знаят, колко са добри с компютрите или какви оценки получават. Те нямат още опита. Нито ние сме имали опита. Затова мисля, че един от начините да им се помага са именно подобни книги. Така, както ми се струва е направила Юлка – да се върне назад и  да влезе обратно в тийнейджърската си кожа. Нали самите ние понякога си казваме: „ех, ако бях преди години на сегашния си акъл“. Ами ето – не може да бъдем, но можем да разказваме и да се опитваме да разбираме.

Иначе означава да оставим децата на съветите за бърза диета от Космо или на внушенията на някое друго модно списание колко е важно да се напъхат в тясната пола от новата колекция на Гучи, за да са най-секси. В днешно време така лесно се пристрастяваме към лесните формули, а още по-уязвими са децата...

Всички тези неща може да съблазняват, да утешават, но не ги учат на най-важното – да се доверяват на себе си, да се харесват, да се обичат каквито са. А истинската любов следва...