Из “Таралежчето Черешко”: топла приказка за студено време

Детайли

Категория: книги на български

05 Февруари 2013

От нара

Таралежчето Черешко | Приказката “Мечок и мишленце” разказва как Мишката Цеца си намерила топло местенце за спане през зимата и е част от сборника “Таралежчето Черешко” на издателство “Фют”. Избрах да я споделя с вас, защото е кратка, топла и красиво нарисувана.

Сборникът съдържа седем приказки, чиито централни герои са различни животинчета, но това, което ги свързва е Приятелството. Например приказката “Таралежчето Черешко” е за това как започва приятелството; приказката “Мечок и Мишленце” е за приятелството в нужда; приказката “Хвърчи, хвърчи, хвърчило!” е за съработничеството и чистите сърца... Текстовете са много поетични и пълни с идеи за доброто и радостта от това да го споделяш с другите.

Някои от приказките са дълги, други по-кратички, но стихчетата и римушките, вплетени в тях, помагат за лесното четене и приятното слушане. Сборникът е подходящ за деца в предучилищна възраст и начален курс, но приказката за Мечока и Мишленцето например е достъпна и за по-малки деца.

В “Таралежчето Черешко” всеки може да намери своите приятели и своята приказка... Но това, което най-много ме развълнува, докато четяхме и разглеждахме пъстрата книга, беше изразителността на илюстрациите и силната връзка между текст и визия. Нещо, с което за съжаление малко рисувани книги у нас могат да се похвалят. Защото тук не е въпрос само за качествено и талантливо илюстрираната книга. За мен илюстрацията към детската кижка е като превод на езика на образите. Често преводът на художника е достоверен, но не може да те докосне. Друг път илюстрациите са впечатляващи, но някак сами за себе си. Но има книги, в които ролята на илюстрациите не е просто маркираща текста или допълваща, те трябва да бъдат равностоен участник в очите на детето. За да бъдат изпълнени такива илюстрации, са нужни не само таланта и въображението на художника, но и сетива за текста и детското възприятие.

Може би от доста приказки насам точно тази за Мечока и Мишленцето ме зарадва с пълноценното присъствие на текст и илюстрации. За разлика от нас възрастните понякога думите и дългите изречения остават за детето фон, а на този фон пред очите му се разгръщат образите, които художникът е пресъздал благодарение на текста.

Ето я и зъзнещата мишка Цеца, която не може да се стопли:
“Сложила си мишчицата шапка от шишарка – не помага!
Изплела си  ръкавички от тревички – не помага!
Обула си ботушки от чушки – не помага!”

Виждаме я нежна и крехка, а опашчицата й е нарисувана така тъничко, че всеки момент ще стане на висулка и ще се счупи, а от това мишчицата много се страхува. Тя търси къде да се стопли и носленцето й надушва топлата хралупа на Мечо. Малката мишка е стегнала багажа си и нахълтва в зимния сън на мечока.

“Пъхнала се мишчицата под лапата на мечока – приятно!
Долазила до пазвата му – още по-хубаво!
Пъхнала се в ухото му – най-хубаво! Лягай и заспивай! Мекичко, топличко и също като в люлка!
Ако беше си стояла мишчицата мирно, нищо нямаше да й се случи! Но нали е мишчица, не може мирно да стои! Обърнала се насам, обърнала се натам, събудила мечока...”

Важното е, че след известни преговори двамата се споразумяват за следното: мишката ще спи на топличко в ухото на мечо, а от благодарност за гостоприемството ще му пее летни песни, докато той спи.

Вижте само как мишката е уредила живота си. Пожелавам на всеки читател и слушател на тази приказка едно такова уютно местенце в зимните дни...

И смятам, че приказки, нарисувани като тази, могат да бъдат издавани като самостоятелни книжки – с още повече пространство за четка и боички, и за радост на детските очички :)