Кратки приказки за досънуване

Детайли

Категория: книги на български

11 Декември 2017

От нара

автор | Зорница Христова

художник | Миглена Папазова

издателство | Точица

Обичам да разглеждам и да избирам книги по класическия начин: в книжарницата. Но времето и мястото не винаги ми позволяват. От друга страна, в това да си поръчаш книга онлайн има повече предизвикателства, доза напрежение, породено от неизвестността. Колкото и да си прочел за книгата и да си се подготвил за поръчката, винаги можеш да бъдеш изненадан – и приятно, и неприятно. В случая с „Кратки приказки“ изненадата ми беше голяма. Просто не очаквах, че е толкова мъничка книга, колкото дланта ми. Контактът с книгата освен визуален е и тактилен: допирът с матираната корица, меките ръбове и чувството, че тя все едно е залепнала за пръстите ми.

Илюстрациите бях харесала още преди да я поръчам. Когато я отворих и зачетох, останах с впечатлението, че приказките са писани по рисунките. Но по-същественото е здравата връзка помежду им, все едно са се срещнали два таланта, които много са се харесали и са искали да се свържат в едно. Просто е много силно усещането, че хората, които са направили тази книжка разбират и обичат това, което правят. Затова текстът и рисунките са станали като Ин и Ян, само че не в черно и бяло, а в червено и бяло.

После разбира се, дойде и най-важният въпрос – ще я харесат ли децата?

Харесаха я! Тази книга се оказа моето спасение в моментите на голяма умора. Когато очите ми се затварят, гласът ми е паднал и мозъкът ми пуши... Тя не стои между другите книги, защото се губи, стои опряна на тях, за да я виждаме винаги. Когато започне спорът какво да се чете, мълчаливо посягам към нея, едното дете подрежда възглавниците, а другото наглася осветлението.

Има нещо много смиряващо в тази книга. От една страна е липсата на каквато и да било претенция да учи и да назидава. От друга – нейната краткотрайност. Кратките текстове с кратките истории, които ти спестяват физическото време и усилие да изговаряш много думи, от които децата се отегчават, а ти си изгубил реда. Това са приказки като капки.

Няколко изречения на страница произвеждат приказки в кратката приказка, чийто огледален образ са рисунките. Така изглежда един разтвор – от лявата страна рисунка, а от дясната е нейното отражение в думи.

Самите рисунки са миниатюрни графики в червен цвят на бял фон. Визуални метафори. И също както при текста, от тях се раждат множество образни сюжети като този за Спагетите, които стават на магистрали, или Луната-птица.

В приказките има по малко от всичко: митология, фолклор, препратки към други приказки, символика; има нещо мистично, нещо мъдро, някаква шега, скрити и нескрити послания, понякога просто бърканици в приказката.

Няма заглавия, децата разпознават отделните текстове по рисунките: тази е за слънцето, тази – за птичките с трошичките, тази – за спагетите, тази – за ябълката.

"Кратки приказки за досънуване" може да изглеждат непонятни и странни на дневна светлина, затова трябва да се четат вечер: тогава, когато започваме да виждаме света като очертания и сенки; когато умът ни вече е изморен да търси и намира конкретни неща, и въображението ни идва, за да довърши това, което недовиждаме. 

На нас също така тези приказки ни помагат да укротим бесния ден, да се разделим с него без съжаление за случилото и неслучилото се, да утешим дребните ядове, да усмихнем сълзите, да омагьосаме виковете в шепот, да направим от два цвята една здрава приспивна нишка... И да си изплетем пухкава шапка за сънища.

И всичко това може да се случи за 5 минути.

Вижте още от илюстрациите в албума Кратки приказки