Омагьосаната зима на един муминтрол
- Детайли
- Категория: книги на български
- 04 Март 2013
- От нара
За хубавите книги няма сезони, а “Омагьосана зима” е нещо повече от зимна история. Както всички книги на Туве Янсон, тя е пълна с мъдрост и смисъл. И както винаги, когато стане дума за нейните мумински произведения, искам да подчертая, че това е книга за деца, които са пораснали, за да я разбират.
Трябва детето да притежава определена зрялост и да е любопитно не просто за това как се случват нещата, а за това как могат да бъдат мислени. Тогава подобни книги стават истински интересни. Те привличат не заради напрегнатия си сюжет, а заради новите мисли и идеи, които ни изпълват след прочита им. Разбира се, книгата е подходяща и за възрастни, за тези, които имат време и желание да се потопят в един северен свят и житейската философия на няколко приказни героя, от които може да научим много.
За разлика от други произведения на Туве Янсон тук главните герои са само трима. Муминтрол, малката Мю и Тоо-тики. Всички останали спят зимен сън.
По средата на книгата се появяват едни неканени гости, подгонени от студа и глада, които Mуминтрол приютява в мармаладения склад на майка си. От тях най-значително място заемат един шумен Хемул, който никой не харесва, защото им нарушава зимното спокойствие, и една тиха Бубалина, която единствена харесва Хемула заради музиката му.
Муминтрол се оказва първият живял през цялата година от своя род. Доскоро дори си е мислел, че снегът расте от земята, а не вали от небето. В тази книга тролчето израства, научава нови неща, придобива опит, който дори родителите му не са имали възможност да преживеят. Отначало гвевен и тъжен заради отсъствието на слънцето, постепнно той се адаптира, а после започва да осмисля зимата и дори да я обиква (не без помощта на своята нова приятелка Тоо-тики). Представата на Муминрол за света и неговата цялост се трансформира, докато накрая на самия преход между зимата и пролетта той ще осъзнае:
“Пролетта идваше, но не както той си я бе представял през зимата. Не идваше като онази, дето щеше да го освободи от някакъв чужд и враждебен свят, а като естествено продължение на едно ново изживяване, което той надмогна и си присвои.”
А малката Мю? Ха, ами тя винаги ми е била най-щурата и най-забавна героиня на Туве Янсон. Много малка, но много забележителна. Тя не може да бъде тъжна – както сама признава – може да е само радостна или ядосана. Тя също като Муминтрол прекъсва зимния си сън, докато сестра й спи. Но преживява зимата по съвсем различен начин. Тя усвоява зимата, не я осмисля :) Като кара шейна, ски, кънки. Разбира се, това са различни вещи отмъкнати от дома на мама Mуминка, които дребосъчката присбособява за придвижване в снега. Всичко екстремно я зарежда. Когато пролетта идва и ледовете започват да се пукат, нейните приятели са притеснени за нея, а тя само си мисли: “Дано онези идиоти не тръгнат да ме спасяват – помисли си тя. – Всичко ще ми развалят.”
Тоо-тики за мен е центърът на тази книга. Тя е изключително натоварен с познание и смисли герой. Спокойна, уравновесена, сякаш от друг свят – какъвто, разбира се, “друг” свят се явява зимата за останалите. Непоколебима в преценките си, в същото време грижовна. Тя дава сигурност на Муминтрол в това изпитание. И много нови перспективи за възприемане на нещата около него. Всяка нейна дума, изречение в тази книга съдържат мъдрост. От нея Муминтрол ще научи едни такива малки, простички и не-банални истини, които ще направят живота му по-лесен. Например, че е заобиколен с прекалено много вещи (които после все пак неканените гости си разпределят :), или че помни прекалено много неща, които му пречат да приеме новите...
Тя първа надушва пролетта, защото има сетива за нея, защото животът й следва ритъма на това, което се случва наистина... Тогава тя обръща шапката си. Когато е зима – шапката й е червена, а напролет – синя. И запява:
“Аз съм Тоо-тики,
дето си обърна шапката наопаки!
Аз съм Тоо-тики, дето надушва топли ветрове.
Ще дойдат големите бури.
Ще падат с грохот лавини.
Обръща се вече земята, та всичко да стане различно.
Ще махнем тез вълнени гащи
и в шкафа ще ги приберем.”
А защо зимата е “омагьосана”? За Тоо-тики това е просто зима, но за Муминтроол – тя е един “друг” омагьосан свят, защото в нея няма нищо от това, което той познава. Тя изглежда бяла и пуста, а в същото време в нея има други шумове, живеят други твари. И както Тоо-тики му обяснява: през зимата се чуват онези, които през другото време предпочитат да се крият – невидимите и потайните. Така Муминтрол например ще се запознае със своя праотец и други шумолящи невидими създания.
И за да е още по-магична и тайнствена зимата, героите участват в погребението на една измръзнала катеричка. Мисля, че този епизод е интересен и полезен, защото представя различните визии на героите за смъртта (също както те различно възприемат и зимата). Тоо-тики има своя философия за загубата и раздялата, Муминтрол страда, защото така е прието, а малката Мю иска да подходи съвсем прагматично.
“Тъй или иначе сега всичко е забравила. Смятам да направя сладко маншонче от опашката й.”
“Моля ти се – примоли се Муминтрол. – Не повтаряй цялото време, че е умряла. Ужасно е!”
“Който е умрял, е умрял – заяви Тоо-тики добродушно. – Тази катеричка постепенно ще се превърне в пръст. А от нея по-късно ще поникне дърво, по което ще скачат други катерички. Нима е толкова тъжно?”
Ако стигнете до края на книгата, ще разберете какво се случва с умрялата катеричка, която лесно забравя. Също така ще усетите идването на пролетта по друг начин – с тътен и грохот. Не както сме свикнали да я посрещаме по нашите ширини – безшумно, както кокичето пробива снега. На север тя идва с тътена на вълните и разбиването на ледовете.
"Омагьосана зима" е книга не просто за естествения кръговрат на сезоните, от който сме част и ние. А за многоликостта на един свят, чиито лица не познаваме. Преживявайки своята непозната зима, Муминтрол научава повече не само за света, но и за себе си. Това ще е и едно лично приключение за всеки читател, стигнал до тази книга.
