Патиланско училище

Из "Патиланци" на Ран БосилекПатиланци | Ран Босилек

"Драги ми Смехурко,
Лятото се мина. Септември пристигна. В училище тръгна моята дружина. И в клас, и по двора весел шум се вдигна.

 Един ден аз казах на моите хора:

– Патиланци верни! Нашите другари на училище ходят, за да се научат да четат, да пишат, глави да пълнят с познания разни. Ума си развиват. Това не отричам. Но за съжаление сърцата им волни все остават празни. Една светла мисъл душата ми блазни – ние да открием училище ново. Да прогърми в него патиланско слово! Весел смях и песни! И игри, и смешки! Лудории волни и шеги чудесни. Мало и голямо тамо да изпитва радости младежки!”

Да, това е концепцията за патиланско училище на Патиланчо Данчо :) Аз лично я одобрявам напълно. Уж училището е за деца, пък понякога ми се струва толкова отдалечено от тях, че няма да е излишно едно завръщане.

Разбира се, не минава без спорове кой какъв предмет ще води – кой ще дава уроци по смешки, кой ще бие звънеца, или кой да се заеме с тънката материя = “например как може бой да заслужаваш, а баба сърдита да не те наложи”.

Ето как патиланчовците разгръщат идеята си. Първоначално уроците се провеждат на открито.

Започват с нагледен урок как котки ловят мишки... А когато настъпва зимата, подкупват училищния прислужник с урок по чистене с прахосмукачка :) и така получават помещение в сградата. Следва урок по смелост – с мечки в класната стая. Урок по радост – с шарени великденски яйца.

И урок за свободата с реч като тази: “Патиланци верни, малки и големи, днес е тъкмо време ей на това място един велик въпрос да си зададеме: живеем ли ние както бог желае? Както си живеят неговите птички? Както растат волно цветя и тревички? Тъй както бегрижно щурчето си пее? Тъй както свободно вятърът си вее? Сърцето си нека всеки запита! И той ще усети съдбата ни колко би била честита, ако свободата като златно слънце всеки миг ни свети. Какви неща славни биха сътворили тогаз умовете!”

Из "Патиланци" на Ран Босилек

Урок по четене, по време на който патиланците четат от своите книги. Като Дана например: “За чудо голямо аз дневник си пиша. В моя чуден дневник, каквото днес драсна, утре ще избриша. Затова във него много нещо няма. Аз съм патиланка. Звездите не снемам. Ала от игрите и смеховете със две шепи вземам. Затуй моят дневник с три думи е писан: “смях, радост и игра”. Слушатели драги, добре запомнете! Игра, смях и радост – те на света носят вечна светла младост!”

Патиланското училище завършва с известния на всички ни епизод “Излет” и призива към баба Цоцолана, познат на поколения деца: “Гущер, гущер, бабо! Лази из тревата! Бягай над скалата!”

Като дете съм запомнила от екранизацията най-вече смешките и пакостите. Като възрастен човек виждам в тези истории много повече от духа на времето и здрава житейска философия – нещо, което прави тези случки все още важни и интересни за четене. И бих искала покрай смешките и пакостите днешните деца да вземат по нещо и от детската мъдрост на тези герои.

Ран Босилек е класик не защото историите му са написани някак класически, според някаква норма – а защото стои близо колкото до децата на своето време, толкова и до днешните. Ние сме тези, които се отдалечаваме от него, с нашите ценности и начин на живот. Отдалечена е също училищната система с начина, по който се преподават подобни текстове в часовете по литература.

Мисля, че за децата – освен да четат “задължително” такива книжки – ще бъде много интересно да ги приложат на практика: като подготвят сами урок по свобода, или урок по четене на своите книги.

Историите от “Патиланско училище” са написани в рими, жизнени, пълни с енергия и детска глъч. Препоръчвам ги не само на децата в училищна възраст, но и на онези възрастни, учители и родители, забравили, че свободата, играта и смехът са най-важните уроци на света.