Патиланчо на село
- Детайли
- Категория: книги на български
- 04 Юли 2013
- От нара
Да си призная, не си спомням дали съм чела като малка “Патиланско царство”. Дали тези смешни истории в епистоларна форма са били част от задължителния списък с книги за лятото, дали от препоръчителните? Но със сигурност си спомням някои от епизодите за Патилан и неговата дружина, излъчвани по БНТ. И разбира се, незабравимата Стоянка Мутафова в ролята на Баба Цоцолана! :)
Когато открих сборника на издателство “Дамян Яков” с писмата до Смехурко, реших, че е време да се върна назад.
Преди много години Ран Босилек е създал тези истории в рими, за да бъдат лесни за четене. И те разказват за патилата на децата от това далечно време. И поколения наред са се припознавали и забавлявали с тези славни Патиланци. Езикът обаче не е ластик да го разпънеш от единия до другия век и някои думи днес са непонятни на децата. Дори и патилата на децата са съвсем различни.
Нека видим как Весел Патиланчо прекарва едно лято на село.
Драги ми Смехурко,
Два месеца с баба на село летувах. И там много патих, но весело беше и си отлудувах. Всичко ще ти пиша, днеска ще захвана и ще ти разкажа как пренесох в село баба Цоцолана...
Весел Патиланчо разказва за всички интересни неща, които могат да се случат на село.
Как ги посрещат селските кучета и как бабиното куче Мими се уплашило...
Как Патиланчо отишъл с козарите да пасе козите, пък се раздумал и ги загубили...
Как вместо да носи вода на жътварите отдалече, изкопал извор...
Как подковал новите чехли на баба Цоцолана за вършитбата...
Как се вари манджун и как цялата дружина после станала лепкава...
И най-вече как Патиланчо удържа на постоянното напрежение, което създава баба Цоцолана при всяка несгода: “Слушай, Патилане-е! Обръщай колата. В града ще се върнем. Не ща да дивея тука по селата!”
Но това, което поражда усмивки, винаги е било надцакването между палавите хлапета и баба Цоцолана. Цялият “съспенс” идва от силното желание на Патиланчо да свърши някоя пакост, като знае, че баба Цоцолана ще го пипне и може да не отърве пердаха... И понеже тя не е чак толкова лоша, току виж прихнала да се смее, вместо да го натупа.
От “селската” ваканция на Патиланчо децата могат да научат някои добре забравени стари думи като: харман, диканя, вършитба, колари... Зад тези нови за днешните деца думи се крият дейности, които отдавна никой на село не върши. Няма сърпове, има комбайни. Няма дори магарета с каручки, защото по селата вече е пълно със западноевропейски тараляски :)
Въпреки това, смятам, че е хубаво днешните деца да имат възможност да надникнат в миналото, в игрите на своите връстници от миналия век, в техния начин на изразяване, техния свят.
Писмата на Патиланчо до Смехурко могат да вдъхновят детето също да напише писмо до свой приятел, за да разкаже за ваканцията си на село или за морето или просто личните си патила ... И нека не забравяме, че независимо от разстоянието във времето и разликите между поколенита, във всеки от нас се крие един патиланец!
Драги ми Смехурко,
захапвал си често ябълка червена. Както хрупкаш сладко, някой ти я грабне. Как ще ти е братко? Тъй на мене беше, кога баба рече: “Утре, Патилане, ще си ходим вече."
Сбогом, мило село! Сбогом и на тебе, о, дружино вярна! Сбогом, дни честити, пълни с топло слънце, и радост безмярна!...
Поздрав най-сърдечен,
твой приятел вечен
Весел Патиланчо
