Приказка за децата, които не обичат да спят

Детайли

Категория: книги на български

31 Октомври 2013

От нара

Ми не ми се спи | Мила Попнеделева-Генова

Това е една мечешка приказка, която ухае на мед, зимен сън и топла хралупа. Една от най-уютните книги, които съм срещала. Като мечешка прегръдка. Нарисувана и разказана от Мила с чувство за хумор и много нежност, тя се нарежда в специалната колекция от български авторски книги на Книжанка.

Разказва за три мечки – майка, татко и дете мече – които много се обичат. Но както във всяко семейтво, и тук не всичко върви по мед и... круши. Родителите мечки се сблъскват с едно от най-големите предизвикателства в живота и на родителите човеци – приспиването на детето! И то не за някаква си една нощ, ами за цяла зима.

Оказва се, че колкото и да се обичат мечоците, толкова и не си приличат. И основната разлика между тях е в начина, по който спят или... Не спят.

Мечето, като всяко дете, не иска да спи, а да играе. За него сънят е загубено време. Толкова не му се спи, та чак се пита дали наистина е мечка.

Родителите пък мечтаят само за мига, в който ще засънуват зимния си сън. Нямат търпение и желание за нищо друго.

“Донесох ти тази книга да ми я прочетеш, защото виждам, че тази сутрин нещо нямаш настроение, а тя е много весела и ще те разсмее...”, казва мечето на майка си една сутрин, докато тя се опитва да поспи още малко, затрупала ухото си с възглавници.

“Няма ли такива книги, за сънливи мечки, да му прочете на това мече, да вдене това дете, че трябва да спи, че мечките спят зиме, че сънят е здраве, че е полезен, – чудеше се майка му. – Стига тия весели книги, стига тия книги за засмиване, нека нещо приспивно да почетем.”

Самите родители също не спят еднакво. Майката може да заспи само ако мечето е нахранено – общо 10 условия. Таткото може да спи при всякакви условия – дори и под матрака. Но в едно са единодушни –  да измислят план как да “омаломощят” детето.

Мнозина от четящите възрастни ще въздъхнат, разпознавайки се в тази меча приказка. Ще разпознаят и собственото си дете-мече, както и цялото си ежедневие с всичките му привички и кривички.

Например: как таткото може да заспи, докато майката му говори нещо важно; как майката ще се зарови в най-популярната интернет търсачка да търси отговори; как детето ще пусне тв-то и рекламите ще гръмнат, когато най-много ви се спи; и накрая как двамата родители ще си траят и никой няма да отмени плана, за да не е виновен после.

Текст и изображения са композирани по оригинален начин. Редуват се обемни илюстрации с топли цветове на почти всяка страница, с илюстрации на цял разтвор и двуцветни рисунки. Както и в другите авторски книги на Мила, те имат не само подкрепяща текста функция, но част от тях са извор на нови паралелни истории. Например как мечето си представя пътешествието в южните страни или съня на таткото върху лодката. Това са кратки пътувания във фантазния свят на самите герои, които задават на децата една друга сюжетна перспектива.

От друга страна са линеарните рисунки, които в детайли илюстрират части от текста. По тях детето може да “чете” и преразказва, но и да се смее, защото са много комични. С този тип рисунки са описани начините, по които спи таткото.

Едно от най-големите качества на самия текст е, че Мила пише леко, непринудено и без заобикалки. Пръцкането си е пръцкане... Падането по дупе си е по дупе. Както и в другите й книги, тя остава близо до естествената реч на детето, използва думи и фрази от ежедневния език. Затова бих нарекла тази меча приказка – естествена приказка. И е много вероятно да откриете за себе си находки, каквато беше за мен думичката “нашишкави” :)

“Важно беше преди сън мечките да са сити, толкова сити, че да не се будят от глад. Затова Мама Мечка много се грижеше да нашишкави всички и им приготвяше все вкусни благини” (меденки например!)

Това, с което тази книга се отличава от останалите детски произведения на Мила, е вниманието към текста. Тук тя е успяла да умножи таланта си на разказвач: получила се е една забавна съвременна приказка, с живи образи и сполучливи диалози.

“Ми не ми се спи” е книга, която диша. Защото е създадена с обич. Тя си има и посвещение: “На моето мечо семейство”. И всички детайли от живота на трите мечки, всички думи, смехът и игрите, грижата един за друг и голямата прегръдка за лека нощ – са истински. И всеки от нас може да ги изпита и преживее.

Вероятно в края ще намерите и отговор на въпроса как се приспиват неуморни деца (= как се разсънват полузаспали родители)... Но преди всичко ще разберете как да направите живота си заедно още по-щастлив.

Приказката на Мила за мечото семейство е прекрасен есенен подарък за всички, които обичат и подкрепят съвременната българска книга. И най-вече за децата, които не обичат да спят :)

Повече от книгата може да видите в блога на Мила