Червената ябълка


Червената ябълкаавтор и илюстратор
| Феридун Орал

превод от турски | Сабрие Тете

издателство | Емас

Книгата разказва за едно малко зайче, което тръгва да си търси храна в студената зима. Но всичко е покрито със сняг, няма никакви тревички и листенца. Зайчето е на път да се отчае, но накрая в далечината съзира на едно дърво да виси червена ябълка. Това е единственият плод, единствената храна в цялата бяла пустош. На света са само зайчето и тази ябълка. Но тя е толкова високо, че то не може да я стигне. Затова на помощ идват приятелите.

Илюстрациите са разположени на цял разтвор, обемни, пестеливи на детайли. Турският илюстратор рисува един невинен свят, в чийто център са зайчето и ябълката. В него съществуват хоризонтът, покритата в бяло земя, падащият сняг, дървото. Цветовете са приглушени, няма контрасти. Като в цветна тишина. Единственият цветен акцент идва от червеното на ябълката.

Текстът е разположен само на дясната или само на лявата страница в няколко изречения. Така че детето да има достатъчно пространство да съзерцава илюстрациите. Приказката може да се разказва само по илюстрациите, което я прави много подходяща за мънички деца.

Сюжетът на пръв поглед не блести с оригиналност, но лично аз намирам приказката за особено интересна, защото в нея липсват познатите ни стереотипи за характера на животните и техните взаимоотношения. Така широко застъпени в българската приказна традиция... Лисицата в „Червената ябълка“ не е хитра, а Зайчето не се страхува от нея.

С по-големите деца може да опитате да отговорите на въпроса: как става накрая така, че една малка червена ябълка може да нахрани всички животни – от мечката до мишленцето.