Черно-бяло „Пиано от картон“

Детайли

Категория: книги на български

14 Септември 2017

От нара

автор | Анета Дучева

художник | Катина Недева

издателство | Жанет 45

Книгата „Пиано от картон“ разказва за Алекс, която иска да се научи да свири на пиано. Майка й обаче не може да плаща за уроците, а момиченцето започва да мечтае и фантазира за тях. Така се ражда най-добрата й приятелка – малката балерина Рея, която ще я следва и подкрепя.

„Алекс обичаше да минава край кабинета по музика. Надяваше се да види вратата открехната. Тогава щеше да влезе тихо и само да погали пианото, което беше там. Беше чувала госпожа Иванова да свири на него и всеки път оставаше наблизо, за да я слуша. Веднъж дори видя как иззад пианото излезе малко момиче, което затанцува като най-добрата балерина. После се изгуби така, както се и беше появило.“

Госпожа Иванова иска да й помогне и започва да й дава уроци, но скоро се разболява. Въображението на малката Алекс й помага всеки път, когато реалността не е благосклонна към нея. За да не забрави наученото, Алекс решава да си направи... Пиано, и да се упражнява сама.

„... вечерта подреди блоковите листи върху масата и се опита да нанесе върху ивица от картона всички бели и черни клавиши така, че да се получи клавиатура на пиано.“

Липсата на пиано у дома обаче рано или късно започва да се отразява на напредъка й. Новата й учителка я обвинява в мързел. Детето започва да се срамува от себе си, страхува се да признае, че просто Няма...

„Струва ми се, че бедни деца като мене никога не могат да се научат истински да свирят или да танцуват.“

Илюстрациите в книгата са на младата художничка Катина Недева. По детски изчистени, обемни, със семпли форми, плътни цветове. Самата героиня изглежда като излязла от детска рисунка. Визията и оформлението са изпълнени с грижа и внимание, каквито заслужава аудиторията на децата, а темата на книгата е особено важна.

Дали ограничените финансови възможности ще повлияят и отклонят пътя на Алекс от свиренето? Възможно е. Но светът не е само черно-бяло. Много хора успяват да компенсират ограниченията в реалността си с лична мотивация и труд.

Книгата е поучителна в добрия смисъл. Вярно е, че никой не обича да бъде назидаван, особено докато слуша приказки. Най-добре се учи от личния пример и тук е ролята на четящия възрастен да въведе детето в темата за социалните статус, етикетите и неравенствата. В края на краищата не е важно какво имаш, а как го използваш. Може да имаш един прост черно-бял учебник, но ако имаш добър учител и въображение – ще научиш много повече, отколкото ще ти дадат цветните картинки. Дори да нямаш собствено пиано, за което не всеки родител би платил, ако имаш добър учител – пак може да се научиш да свириш. Притежанията и техните качества, не определят талантите ни, нито личните ни качества. 

По-мощните, по-скъпите коли не ни правят по-добри шофьори. Нито по-скъпите маратонки – по-добър бегач от съучениците ти, нито по-скъпият телефон – по-умен, нито пък купената за подарък китара – китарист.

Момиченцето не мечтае да си купи пиано, за да се научи да свири, а да се научи да свири. На детето му е достатъчно някой да му дава уроци. Много често ние самите заливаме децата си със скъпи подаръци, ненужни вещи. А понякога те просто се радват на родителската ни подкрепа и да научат нещо ново. Може вместо вещи, да им подаряваме уроци. „Пиано от картон“ също е една чудесна книга-урок за мечтите и мотивацията, която може да подарите на някое дете точно за първия учебен ден.