Четири приказки за силата на въображението

Детайли

Категория: книги на български

11 Октомври 2013

От нара

Вълшебната шапка на учителката | В този сборник са събрани четири истории от поредицата Вълшебната врата на турската писателка Айтюл Акал. Купих си книгата най-вече от любопитство. Да видя как пишат и рисуват нашите съседи. Очаквах да срещна някаква друга култура в тези приказки, нещо не-типично за нас. Но книгата е доказателство, че езикът на изкуството е универсален. А какво друго са преливащите от цветове страници и писането с въображение за въображението :)

Всички четири истории съдържат в себе си ключа, който може да отвори Вълшебната врата –  Въображението.

Българските деца няма да имат трудност с възприемането на тези приказки. Героите на Айтюл Акал са днешни деца, а те много си приличат, независимо къде са измислени. И там има едно момченце, което обича да виси пред компютъра, и там има едни ученици, на които им е скучно в час. Ето повече за съдържанието на приказките:

Вълшебното ателие на майстора

Разказва за въображението и вдъхновението, без които работата на твореца е немислима. Всички на пазара завиждат на майстора грънчар за неговите прекрасни фигурки и искат да разберат тайната му. Изреждат се да го следят: един вижда в ателието му зимата; друг – животните. Трети – че е пълно с птици. Когато отишли всички, заварили там пролетта.

“Как успяваш да направиш всичко това? – попитали приятелите му с любопитство. – Разкрий ни тайната си, молим те.
– В тази работа няма тайна, а само въображение – отговорил Мути с усмивка. – Каквото и да реша да работя, моето въображение изпълва пространството с живи образи. Така се настройвам и работя с по-голямо вдъхновение. “

Майсторът Мути научил другите творци, че ако вършат всичко от сърце и тяхното въображение ще бъде видяно, както те виждат неговото...

Вълшебното училище на брат ми

Тази история е посветена на зависимостта, която развиват някои деца към компютрите. Разказана е от името на една сестричка, която мечтаела да има братче – и то послушно. Само че се родило много пакостливо. Сестричката обаче не съжалява никак за времето, когато братчето правело бели, а за времето, когато то спряло дори говори. И пред нас се ракриват картинки какво прави момчето ден след ден – яде пред компютъра, спи пред компютъра, дори не може да свари да стигне до тоалетната. Братчето тръгва на училище, и неговата сестричка ни кани да надникнем какво прави той в класната стая. Тъжно, той си носи мишката – скучно му е, иска си компютъра. Учителката го изпраща в компютърния кабинет. Но... Тогава започва училищното приключение на детето. То не може да намери точната врата и влиза в различни други кабинети – по музика, рисуване, балет, дори в библиотеката, където има книжки и за децата, които още не могат да четат. Тази разходка из училището изтръгва детето от лошия навик да не преживява и да не прави нищо друго, освен да стои пред компютъра си. На последната страница ни гледа една усмихната сестричка, щастлива, че братчето й се е завърнало :)

Вълшебната шапка на учителката

От тази вълшебна приказка става ясно как може да бъде изгонена скуката от училище. За много деца е мъчно да издържат урока по математика. И битката за тяхното внимание е непосилна за много учители. Но когато се намесят бонбоните... тогава примирието между двете страни е сигурно. И най-важното. Може да бъдат решени всякакви задачи по събиране и изваждане. Всичко това става възможно благодарение на една нова учителка, която носи красива шапка. Красива и вълшебна. Децата вдигат шум и се опъват като малки магарета с надеждата учителката да се откаже и да си тръгне. Но тя иска да им покаже, че уроците могат да бъдат лесни и интересни с помощта на въображението. И в това се състои вълшебството на нейната шапка. С нейна помощ те учат за животните, посещават музей, учат таблицата за умножение и най-важното – че трябва да бъдат преди всичко приятели, когато играят или се състезават.

Вълшебният гардероб на дядо

Приказка за внучка и нейният втори дядо. Защото първият е заминал надалеч и няма да се върне. Тя не иска друг да измести спомена за дядо й, но вторият дядо много иска да се запознаят и да играят. За да я спечели, той й предлага да й покаже гардероба си и й разказва за своето детство, за своето семейство... За професията си. А малкото момиченце се промъква в гардероба му и вижда всичките му спомени. Така стават приятели.

Хубаво е да попаднете на книга, произведение на двама души, които работят в прекрасен синхрон. Контактът между илюстрациите и текстът е безспорен, като на моменти си разменят водещата роля. За мен най-завършени и интересни са две от приказките: за ателието на майстора и за братчето, което тръгва на училище. Книгата е подходяща за деца в начален курс и по-големи...