Violet - Лила

Детайли
Категория: на други езици
16 Февруари 2016
От нара

Violetавтор | Tania Duprey Stehlik

илюстратор | Vanja Vuleta Jovanovic

издател | Second story press

Виолета или Лила. Книгата ме срещна в едно особено настроение и това е един от случаите, в които мога да благодаря на настроението си за хубавата среща. Срещата с различните.

И за автора, и за художника на Violet това е дебютна детска книга. Таня и Ваня живеят в Торонто, но това, което ги свързва най-вече, е, че и двете с нещо са различни. Таня има смесен произход, а Ваня е родена в бивша Югославия. Историята на Лила има много специално значение за тези две жени, защото разказва за едно момиченце, различно от останалите. Различава се по цвета на кожата. Всички са или червени, или сини, или жълти, а тя – лилава.

Съвсем наскоро Лила се е преместила със своите родители да живее на ново място и й предстои първи ден в новото училище. Тя се притеснява, а майка й я успокоява. Денят минава приятно, даже момиченцето забравя за притесненията си до момента, в който баща й не идва да я вземе от училище. Тогава едно от другите деца пита:

– Но кой е този?

– Баща ми.

– Баща ти ли?! Но той е син...

Тя не разбира забележката, но се чувства тъжна и самотна и отново започва да се притеснява и вълнува: „Защо не съм просто синя или червена. Мама е червена, татко е син... Сините ми приятели си имат сини родители. Защо аз съм лилава?"

Когато Лила се прибира у дома, майка й разбира какво се е случило и взима няколко боички.

– Виж, ако смесиш червено с малко синьо се получава прекрасен светлолилав цвят.

– Значи аз съм смес от синьо и червено, но никой в моя клас не е такъв. – казва Лила.

– В твоя клас може и да няма такива деца, но по света е пълно с деца във всички прекрасни цветове. Лила, ти не трябва да бъдеш като другите, ти трябва да бъдеш себе си. Хората трябва да те харесват такава каквато си, а не заради цвета на кожата ти.

На другия ден Лила отново отива на училище, отново чака в двора някой от родителите й да я прибере. И тогава идва майка й.

– Коя е тази? – пита едно момченце.

– Майка ми.

– Но тя е червена?!

– Да, тя е червена, татко ми е син, а аз съм лилава! – горда и усмихната отговаря Лила :)

***

Много ми хареса тази цветна история, защото е понятна за всеки. Важните неща понякога имат най-прости обяснения. Трябва само да ги приемем.

Видео резюме на книгата тук