За смеха, обичта и приятелството със Зоки Поки

Детайли

Категория: на други езици

26 Септември 2011

От нара

Зоки Поки | Когато надникнах в книжката за Зоки Поки на македонската писателка Оливера Николова за първи път, естествено започнах да правя аналогии с най-различни герои. Заприлича ми например на малкия Хитър Петър заради анекдотичния характер на историите. Но когато се вгледах по-подробно в отношенията между момчето и близките му, между момчето и околния свят – си дадох сметка, че то е много повече герой на любовта, приятелството и неразрушимата сила, която свързва двама родители и едно дете в здраво семейство...

Изключително впечатление ми направи представянето на родителите в пояснителната бележка от автора (цитирам откъс от нея, както е в македонския оригинал):

“Тато и мама са две суштества, кои не може одделно да се замислат... Тие се сакаат, се почитуваат и се заштитуваат еден со друг, како да са две деца... Зоки Поки сака да е секогаш со нив. Кога ги гледа тоj дознава каков ке биде и самиот кога ке е многу, многу голем. А тоа го радува.”

Зоки Поки е дете като всички други – и хитрец, и шегобиец, и храбрец, и палавник, и добър другар. Но това, което придава изключителност на дните му, е приятелството с Лидия от долния етаж. Тя е тази, която му дава прякора Зоки Поки, и оттогава те са неразделни.

Епизодът “С какво може да се купи целия свят” е едно от най-красивите неща, които съм чела, за приятелството между момче и момиче. Зоки Поки стиска в едната си ръка две парички, а в другата стиска ръката на Лидия и я пита: "Какво искаш да ти купя, Лиде? Имам много пари, всичко бих направил за своята приятелка!” А тя му отговаря: “Искам панделка – и червена, и бяла, и жълта, и зелена, и синя, и...” Зоки й обяснява, че няма такава панделка. Тя пък иска второ, трето, но всичко иска в много цветове. Иска всичко! След малко ще заплаче. Иска целия свят. Тогава Зоки Поки я води в магазина, дава двете парички на продавача и му вика: “Чичко, искам да го купя целия свят за Лидия”. А Лидия добавя: “Целия свят – червен, зелен, син, жълт...”. Тогава продавачът увива нещо в една хартия и им го дава. Две шарени бонбони. Едното бонбонче за Лидия, другото – за Зоки. Накрая Лидия казва: “Леле, Зоки, колко е сладък целия свят!...”

Всички сме свикнали сполучливите книги или филми да имат продължение. Но точно тази няма. И на последната страница авторката обяснява, че приказки за Зоки Поки повече няма, защото и него го няма – той вече не е същият, защото е пораснал. Той расте и се променя като всяко дете. Той е всяко дете от всяко време и затова остава класически герой, любим на поколения деца в Македония.