Пътешествие в чудния свят на клетките

Детайли

Категория: на други езици

14 Септември 2011

От нара

The Cell Works | Разлиствам книгата “Как работи клетката” и с носталгия си спомням, че по мое време нямаше такива интересни рисувани истории с учебна цел. Може би търся някакво оправдание за това, че математиката не ми вървеше или че биологията и химията с всеки клас ставаха все по-трудни. Но къде по-лесно и интересно ми беше да чета и разглеждам тази "приключенска" книга, отколкото да се опитвам да си набия в главата някакво важно определение.

Всеки ученик има нелюбими предмети. Понякога, защото са трудни за разбиране, а друг път - просто скучни. И в двата случая е важен начинът, по който всичко се случва – тоест от взаимодействието между деца и учител.  Същото е и с научните книги за деца. Теориите и теоремите за света в тях не са различни, просто начините, по които се предават от един или друг автор, са залог за разбирането и интереса на децата. А какво е научна книга за деца без богат илюстративен материал – скучен учебник...

Но и учителят, и авторът и илюстраторът са само посредници между детето и точната наука. Те не преподават или не пишат изолирано от определена методология или практика. И ако трябва да го кажа по-просто, с риск да използвам до болка познати клишета – по наше време учехме по система много повече теоретично, отколкото практически насочена.

Жалко е, когато и родители, и учители примиренчески заключат, че на горкото дете не му върви с някой предмет. А за детето е голямо облекчение да не се мъчи повече с трудните задачи. Днес си мисля, че няма такова нещо като “не ми върви”, а просто – не се е намерил този, който да ми го преведе ясно. Ключът за умовете и сърцата на децата е винаги разбирането – независимо дали става дума за възприемане на нови знания, отношения или промени...

А децата най-лесно учат, като съ-преживяват, съ-участват, съ-чустват и т.н. И това, което прави цялата серия енциклопедии на Норберт Ланда и Патрик А. Борли интересна и достъпна, е, че в тях има история (с начало и край) и че главни герои са именно децата.

По време на пътешествието в невидимия свят на клетките децата, спътници на професор Ген, могат да задават въпроси, да участват в експерименти и най-вълнуващото – да станат толкова мънички, че да могат да влязат в тялото на клетката и да видят как работи. Затова  децата пътешественици във фантастичния свят на клетките се наричат още микроизследователи (микроистражувачи, microexplorers).

Още в първите редове проф. Ген приветства своите малки приятели с добре дошли на борда на неговата микромашина. Предупреждава ги, че ще се смалят стотици хиляди пъти, за да могат да пътуват из човешкото тяло, за да стигнат дори до вътрешността на клетките.

“Искаме да знаем защо сме различни ти и аз, защо са толкова различни слонът и дървото, каква е разликата между живите същества, каквито сме ние хората, и неживите, каквито са камъните и машините, защо са ни потребни въздухът и водата, за да живеем...” На всички тези въпроси децата ще могат да си отговарят, като научат повече за клетката.

Пътешествието започва. Големият формат и детайлните илюстрации наистина предразполагат и възрастни, и деца да се потопят в това невероятно приключение. Текстът е достъпен за децата, богат на примери, обяснения и любопитни факти. Малкият читател се чувства наистина въвлечен в пътуването, защото самите герои са деца, които задават спонтанно въпроси, а проф. Ген им отговаря подробно и ясно. Това създава и определен ритъм на текста, въпросите задават микро-теми, които разделят иначе необятното научно пространство на малки етапи от пътуването и това помага децата да възприемат новите знания по-лесно.

Накрая на книгата има малък тест за това какво децата са научили, като са дадени верните отговори, с обяснения защо точно т. А е верният отговор. Следват кратък речник и индекс на имената.

В заключение една любопитна задачка-закачка от последната страница на книгата "Как работи клетката":

Какво щеше да бъде, ако клетката е голяма колкото къща?

> един лизозом щеше да е колкото една столица
> един рибозом щеше да е малък колкото топче за пинг-понг
> ядрото щеше да е голямо колкото една стая